Питакъс Лор - Възходът на номер Девет

— Хей, Сара. Помниш ли, когато ти казах, че мисля за теб всеки ден? Спомняш ли си това?

Тя ме поглежда и кимва.

— Е, така беше и все още е така. Всеки ден.

Сара се осмелява да се усмихне колебливо.

— Сега вярваш ли, че това наистина съм аз? — Тя отново кимва. — Сара Харт, обичам те. Обичам единствено теб. Чуваш ли ме?

Сега изглежда толкова облекчена, че ми се иска да я вдигна и да ѝ кажа, че всичко е свършило и че с мен ще бъде в безопасност. Винаги. Тя взема лицето ми в ръцете си и ме целува.

— Хайде, Четири! Трябва да тръгваме — крещи Осем. Той и останалите са вече до вратата и предпазливо оглеждат коридора във всички посоки.

В коридора се чува нова експлозия и Осем изтичва да види какво става, Елла и Марина хукват след него.

— Какво, по дяволите, се мотаеш, човече? — крещи Девет и размахва неистово ръце към вратата. — Вдигай момичето и да се махаме! Сара Харт, страшно приятно ми беше да се запознаем, но наистина трябва да се махаме! Веднага!

Девет се втурва към нас и ми помага да вдигнем Сара. Щом тя стъпва на краката си, той я прегръща припряно. Тя изглежда изненадана от топлия жест, а аз съм озадачен от намигването, което ми отправя над главата ѝ.

— Сара Харт 15 15 Игра на думи: Харт се произнася на английски като heart — сърце. — Б.пр. — Покорителката на мъжки сърца! Имаш ли представа колко много говори за теб този тъпак?

Аз се усмихвам на Сара, после и на Девет.

— Не. — Сара се засмива тихо, навежда се към мен и вплита пръстите си в моите.

— Добре, добре. Хайде, вие двамата, тръгвайте. — И Девет се отправя към вратата.

Аз се взирам в сините очи на Сара.

— Преди да тръгнем, искам да те попитам нещо. И искам да разбереш, че наистина трябва да те попитам това. Ти не работиш за тях, нали? За правителството и за могадорианците?

Сара клати глава.

— Защо всички непрекъснато ме питат това? Никога няма да ви предам, никого от вас.

— Чакай малко. Кои са тези всички? Кой друг те е питал? — искам да знам аз.

— Шест — отвръща Сара, изглежда изненадана от факта, че изобщо задавам подобен въпрос. Сините ѝ очи се разширяват.

— Не я ли намерихте?

— Ти си видяла Шест? — възбудено пита Марина. — Кога? Къде?

— Тя се сражава със Сетракус Ра — отвръща Сара и в гласа ѝ отново се прокрадва ужас. — Отведоха я преди малко.

— Какво? Не може да бъде! Това е моята битка! — изкрещява Девет.

— Успокой се, човече. Ако се движим бързо, може да остане нещо от него и за теб — казвам аз. После поглеждам към дъното на коридора и виждам Осем, Марина и Елла да тичат обратно към нас.

— Насам! — крещи Марина.

Сграбчвам Сара за ръката и я тегля след себе си. Всички хукваме надолу по коридора, където намираме Бърни Косар да стои пред метална врата, голяма колкото вход на склад, и да лае неистово.

Този път Девет наистина използва камъка си, за да види какво се крие зад вратата. Както и предишния път се появява бял конус от светлина и тогава виждаме огромна стая.

— Изглежда, там вътре се случва нещо. Виждам някакво движение в сенките — казва Осем. — Ще се телепортирам и ще проуча какво става там.

— Чакай малко, Осем. — Протягам ръка, за да го спра. — Без проучване. Трябва просто да влезем всички заедно.

Осем ме поглежда за миг и кимва.

— Прав си. Трябва да го направим заедно.

Когато сме се събрали всички пред вратата, аз оглеждам редицата от решителните лица. Даже и Сара. Само за минути плачливото окаяно момиче се е превърнало във воин. Наистина впечатляващо. Естествено, тя няма представа какво ни предстои, нещо, което на нас ни е пределно ясно. Най-вероятно това ще бъде една епична битка, ако не самата битка. Имам усещането, че всичко дотук ни е водило към този момент. Може би точно към това сме се приближавали с всяко свое действие.

— Каквото и да има вътре, каквото и да се случи — казвам аз, докато паля лумена в дланите си, — ние ще убием Сетракус Ра, това е. — Казвам това повече на себе си, отколкото на другите.

— Всички сме в кюпа, братле — отвръща Девет.

Повдигам светещата си длан над вратата и точно когато се каня да я взривя навътре, виждам червенокоса жена, със стегната в превръзка ръка, да излиза, куцукайки, от вратата в другия край на коридора. Двамата едновременно ахваме изненадани, после тя се обръща и се втурва обратно към вратата.

— Чакай! Агент Уокър! — крещя след нея.

— Уокър? Будалкаш ли ме? — пита Девет невярващо. — Онова маце, което се опита да ни залови?

Другите гледат объркано. Осем се обажда.