Питакъс Лор - Възходът на номер Девет

От мен се изцежда и последната капка от цялата ми вяра и сила, които изпитвах само преди миг. Просто те са твърде много, а ние сме много малко. А и сме лишени от заветите си, което значи, че сега сме просто деца. Деца, които се сражават срещу една организирана извънземна армия. Гадно ми е, че трябваше да изоставя другите, но знам, че Джон е прав. Наясно съм, че трябва да се измъкна оттук и да запазя надеждата, че ще успея да излекувам Осем. Сега за мен това е единственият възможен избор.

Почти сме стигнали до вратата, когато пред нас се изпречват двайсетина могадорианци. Някои от тях са с оръжия, други са с мечове и всички те изглеждат ужасяващо неудържими. Опитвам се да стрелям, но нито един от настъпващата срещу нас сган не пада от изстрелите, които изпращам срещу тях. Те са ужасно много. Джон успява да измъкне Осем отвън пред вратата и се присъединява към мен. Нахвърля се върху могадорианците и върти меча си с всичка сила. Аз се бия до него. Няма да изоставя Джон, каквото и да се случи. Ние винаги сме се подкрепяли и сме си давали кураж, когато някой от нас се е чувствал слаб. Затова сме успели да оцелеем толкова време и затова и ще победим. Силни сме само когато сме сплотени.

Джон помита могадорианците един по един, бързо и методично. Аз не преставам да стрелям, докато се придвижвам към изхода, за да го блокирам и да не им позволя да стигнат до Осем. Клякам отвън до него, за да проверя какво е състоянието му. Усещам пулса му, макар и слаб, и разбирам, че способността ми все още не се е върнала. Полагам ръце върху него и шепна яростно:

— Не можеш да умреш, Осем. Чуваш ли ме? Аз ще те излекувам. Заветът ми ще се възвърне и тогава ще те излекувам.

Осъзнавам, че могадорианците, които ни нападнаха, вече ги няма — унищожени са — и внезапно възцарилата се тишина ме сепва.

— Трябва да бързаме, ще дойдат още — припряно говори Джон.

Чува се оглушителен писък — през вратата виждаме Бърни Косар, който се е превърнал в чудовище. От всички страни са го наобиколили могадорианци, замахват с мечовете си и се опитват да го съсекат, но той отскача насам-натам и ловко отбягва ударите. Могадорианците не могат да го хванат, но и той не може да им направи кой знае какво. Правим крачка напред в стаята и виждаме Сетракус Ра, който точно в този момент измъква камшик с раздвоен край. От разклоненията му излизат пламъци и Ра го стоварва върху ръката на Девет. Раната мигом започва да почернява. Джон се обръща да ми каже нещо, когато чувам изстрел. Преди да разбера какво се случва, тялото на Джон потръпва и той пада на земята.

Залепена съм към тавана, погребана в черна скала. Наблюдавам как останалите гардове се борят за живота си, а аз не мога да почувствам дори собственото си тяло, камо ли да им покажа, че съм там горе. Безсилна съм и това ме убива. През целия си живот, във всеки един момент, са ме обучавали как да не бъда безсилна. Сетракус Ра не е кой знае какъв боец. Успява да ни повали само защото ни прави безсилни. Искам да съм там долу, с отсечената му глава в ръцете си, за да видят всички могадорианци. Да направя така, че всички да видят унищожението на техния водач и после пепелта им да се посипе върху праха на Ра.

Дали това не е краят на мечтата за Лориен? Мислехме си, че сме страшно силни, умни и подготвени. Бяхме глупави, едни арогантни глупаци. Знаехме за Сетракус Ра, великия и страшен могадориански водач, но не знаехме нищо за това как се сражава, за способностите, които използва в битките. Сега, когато поглеждам назад, изглежда толкова логично да се предположи, че ще има способността да ни отнеме заветите.

Иска ми се да можех да се свържа с гардовете — да мога да ги направлявам от тази изгодна позиция. Поне в едно съм сигурна — колкото и да е изумителна физическата сила на могадорианците, умствените им възможности са много слаби, да не кажа никакви. Тези приятелчета са толкова безмозъчни, колкото и скалата, в която съм се превърнала. Още преди да са предприели нещо, вече е ясно какво смятат да направят. Планът им за атака лесно може да се отгатне просто защото няма такъв. Това е игра на числено превъзходство и груба сила — такъв враг може да бъде победен, ако знаеш с какво си имаш работа. Но когато си вътре в играта, не можеш да го разбереш. Иска ми се да можех да кажа на гардовете, че трябва да съсредоточат всичките си сили и енергия върху Сетракус Ра. Опасявам се, че в противен случай битката ще е кратка и най-вероятно победата ще е за могадорианците.