Дерек Ланди - Демон шосе

— Чух, че си имала неприятности в училище — прошепна той, сякаш беше някаква тайна. — Знаех си аз, че си калпазанка, още от първия миг, в който те видях. Беше само на няколко часа, но аз бях сигурен. Знаех си — за момент се загледа в нея. — С всеки изминал ден все повече заприличваш на майка си.

Амбър се усмихна вежливо, макар да знаеше, че това си е опашата лъжа. Бети беше красива. Амбър беше обикновена. Бети беше като статуетка. Амбър — не. С това беше наясно.

Третата последна кола спря пред къщата.

— Другите са в дневната — каза тя.

Алистър хвърли един поглед назад към колата, после отново се усмихна на Амбър и влезе при останалите.

Амбър стоеше на прага и наблюдаваше как Имелда се приближава към вратата под започващия дъжд. Русата ѝ коса беше с прическа и изглеждаше безукорно. Дрехите бяха идеално подбрани. Гримът — безупречен. Всичко това беше очаквано. Имелда Монтгомъри беше живият, дишащ пример за жена, която си има всичко в пълен комплект. Всичко, с изключение на усмивка. Имелда имаше красиво лице, което се молеше за усмивка и все пак Амбър никога не я бе виждала искрено щастлива. Дори докато беше омъжена за Алистър.

— Амбър — продума Имелда, когато влезе вътре.

— Здравей — отвърна Амбър и това беше целият им разговор. Точно както очакваше Амбър. В сравнение с Имелда, дори родителите ѝ изглеждаха любвеобилни.

Преместиха се в трапезарията и Амбър седна да вечеря с родителите си и техните приятели. Пиха вино, тя пи ко̀ла. Последният път, когато се беше хранила с тях, беше преди три месеца, на шестнадесетия ѝ рожден ден. До тази вечер не ги беше виждала в толкова добро настроение. Е, освен Имелда, която всъщност изглеждаше още по-мрачна от обикновено. Но това си беше Имелда. Специален случай.

Амбър не беше поканила никой от приятелите си на рождения си ден. Верните ѝ приятели, истинските ѝ приятели и без това бяха онлайн, в чатовете на фен сайтовете и във форумите. Не искаше да се среща с никой от тях на живо. Онлайн можеше да се преструва на популярна и на забавна, и на интересна, не ѝ се налагаше да се тревожи, че ще разочарова някого, когато усмивката ѝ не успяваше да освети стаята. Онлайн никой не се интересуваше от каратите на усмивките.

Изтърпя всички въпроси за възможностите за гаджета и обичайната гадост в училище и тъкмо бе започнала да се забавлява, когато изведнъж си припомни за вкуса на онова момче в устата си. Апетитът ѝ се изпари внезапно и докато тя ровеше из чинията си, останалите продължаваха да си говорят. Въпреки онова, което бе споменала Бети по-рано, никой не обсъждаше изблика на насилие, който беше помрачил деня на Амбър. И тя бе благодарна за това.

— Изглеждаш изморена — каза Бети, пресягайки се към нея.

Амбър кимна.

— Мисля, че ще си легна по-раничко, ако няма проблем.

— Разбира се, че няма — отвърна Бил. — Остави си чинията — ние ще вдигнем масата. Отивай да си легнеш, днес беше голям ден за теб.

— Най-големият — добави Грант.

Останалите кимнаха и се усмихнаха разбиращо, само Имелда изглеждаше ядосана. Повече от ядосана, всъщност. Направо бясна.

Амбър беше твърде изморена, за да се занимава с това точно сега. Изправи се, като за пръв път забеляза, че никой не беше дори докоснал храната си, усмихна се и каза:

— Лека нощ.

Надигна се хор от сърдечни пожелания за лека нощ и тя се прибра в стаята си, като затвори вратата зад себе си.

Дъждът барабанеше по стъклото като куршуми от картечница. Навън беше горещо и влажно, но вътре беше прохладно от климатика, точно както обичаше. Искаше да се мушне директно под завивките, макар да не беше много след десет часа, но също така имаше нужда да си поговори с някой за случилото се през деня. Влезе в чата на „В мрачните места“.

Принцесата на мракаказа…

Ехо? Някой на линия?

Лудия шапкар99каза…

Принцесо! Къде беше, момиче?

*присламчва се за прегръдка*

Принцесата на мракаказа…

Заета бях с училище и други неща. Имах НАИСТИНА странен ден.

Да си виждал ВАС напоследък?

Лудия шапкар99каза…

И аз! Вчера изпусна дискусията. Какво мислиш за епизода от вторник?

Беше на линия по-рано. Занимаваше се с някакви ролеви игри, нещо такова. Защо?

Принцесата на мракаказа…

Просто исках да си поговорим. Карай. Много ми се спи, няма да чакам. Лекинка х

Лудия шапкар99каза…

Неееееее! Не ме оставяй!

Амбър излезе от чата и си легна на леглото. Беше твърде голямо усилие да си свали дрехите. Да си измие зъбите пък изглеждаше като нелепо хабене на енергия. Едва успяваше да задържи очите си отворени. Чу, че родителите ѝ и другите си говореха, но не различаваше думите. Чуваше се смях. Вълнение.