Рансъм Ригс: Приказки за чудатите

ЕНДРЮ ДЕЙВИДСЪН е завършил Кралския колеж по изобразително изкуство със степен по графичен дизайн. Дейвидсън е работил като илюстратор в различни направления, ала дизайнът и дърворезбата си остават неговото най-любимо занимание. Сред произведенията му са дървени гравюри за „Железният човек“ на Тед Хюз, над двайсет щампи за марки на кралската поща и остъклените врати на съдебната палата в Уимбълдън.

Жена му се казва Джулия и те имат двама синове — Луис и Хю.

Човек съм и нищо човешко не ми е чуждо. — Теренций

Мийк е историческа област за изгнаничество, за която се предполага, че се намира някъде в днешен Корнуел. — Б.ред.

Било време — много отдавна, още преди ледниковата епоха, когато чудатите можели да живеят заедно и открито, без страх от преследване. В онези дни чудатите често се разделяли на групи според способностите си, практика, на която в модерни времена не се гледа с добро око, тъй като може да доведе до родова ограниченост и междучудата враждебност. — Б.ред.

Откъде е богатството на канибалите? От производство на сладкиши и детски играчки. — Б.ред.

Имената на областите са измислени, макар че в някои от версиите на тази история те са заменени с реално съществуващи места. В едно от сказанията Франкенбург е Испания, в друго Галатия е Персия, ала това не променя същината на историята. — Б. ред.

На един от черните пазари се продавала силно концентрирана киселина. Шишетата били увити със змийска кожа, а течността вътре можела да прогори дори метал. Наричала се Плюнка на принцеса — в чест, без съмнение, на тази история. След множество злощастни инциденти, свързани с употребата на тази смес, в края на краищата властите забранили продажбата ѝ. В наши дни шишенцата за Плюнката на принцесата имат рядка колекционерска стойност. — Б.ред.

Съветът на важните чудати, съставен изцяло от мъже, е предвестник с много години на Съвета на имбрините. Бил съставен от десетина родствени сановници, които се срещали два пъти годишно, за да пишат или коригират законите на чудатите, най-често отнасящи се до конфликти помежду им (дуелите били разрешени), обстоятелствата, при които чудатите можели да използват своите умения пред нормалните (когато им е удобно), и безброй наказания за нарушаване на правилата (които се простирали от строго порицание до прокуждане). — Б.ред.

Въпреки че в този разказ не се споменава, по това време били направени множество важни открития относно поведението и функцията на примките. Сред тях са концепцията за забавеното стареене, ограниченият достъп на нечудати, едновременното съществуване на примките в минало и настояще, и вероятно дори зачатъкът на Теорията за поточността на времето. Всичко това превръща Имини не само в първата британска имбрин, но и в пионер на примкологията. Разбира се, не бива да бъде забравян и приносът на нейния приятел Енгълбърт, в чиято глава се спотайвал забележителен, склонен към научни проникновения ум, и ако не били подробните му бележки, прозренията на Имини щели да бъдат изгубени за поколенията. — Б.ред.

Този малък народен бунт поставил началото на матриархата на имбрините в света на чудатите, макар че не всичко приключило веднага. Съветниците отказали да се разделят с властта си и през следващите години организирали множество неуспешни опити за преврат. Но това вече е история за други времена. — Б.ред.

В продължение на дълги години дървото на Имини било посещавано от безброй чудати поклонници, но постепенно мястото потънало в забрава. Все пак било запазено едно от бронзовите ѝ пера, древна реликва, която все още може да се види в Пантеона на първенците, скрита на безопасно място под дебело стъкло. — Б.ред.

Това важи и за страхомечките, освен ако нямате специална връзка с тях. — Б.ред.

Танцуващата чума изтребила милиони, но тъкмо жертвите ѝ изобретили фокстрота, чарлстона и ча-ча-ча. Та в нея има и лошо, и добро. — Б.ред.

Изглежда, славата на британските имбрини се е разнесла надалече по света и е навлязла в легендите на нечудатите. — Б.ред.

Живите острови са нещо практически непознато за днешния свят на чудатите. Ако все още съществуват, вероятно са добре скрити. Никой не може да ги вини, че са тъй свенливи — в исторически план тези острови са били разкопавани за кръвта им, процес колкото болезнен, толкова и жесток. — Б.ред.