Рансъм Ригс: Приказки за чудатите

Мечката скочила във водата и заплувала към рибите. Но била твърде слаба, за да ги стигне и скоро се върнала обратно на айсберга, обезсърчена и изтощена.

Фергюс знаел какво трябва да направи, макар това да означавало да наруши отново даденото на майка му обещание. Той вдигнал ръце, стиснал юмруци и създал течение, което повлякло рибите право към айсберга. Скоро те започнали да се блъскат със стотици в него и да пляскат с опашки върху леда. Мечката надала развълнуван рев, погълнала няколко риби с едно лакомо движение, събрала още с лапите си и побягнала.

Хората били преизпълнени с радост. Макар че едва ли си падали по сурова риба, това било по-добре, отколкото да гладуват. Фергюс ги спасил! Те го вдигнали над главите си, скандирайки името му, сетне тъпкали търбуси, докато не можели повече да издържат.

Ала скоро се оказало, че Фергюс не ги е спасил напълно. Макар да имали достатъчно риба за седмици напред, същия следобед температурата спаднала и започнала виелица. Докато се притискали едни в други, сити, но вкочанени от студ, те си дали сметка, че без одеяла навярно няма да видят утрото. Стъмвало се, когато чули ръмжене вън от кръга, който образували. Мечката се била завърнала.

— Какво искаш? — извикал Фергюс и скочил да я посрещне. — Получи си рибата, сега ни остави на мира!

Но отношението на мечката се било променило. Вече не изглеждала отчаяна или опасна, както когато гладувала. Като че ли била благодарна, сякаш разбирала, че Фергюс ѝ е помогнал да оцелее.

Мечката се привела, допълзяла до групата и се настанила да спи при тях. Хората разменили изплашени погледи. Фергюс приседнал до мечката и внимателно се облегнал на нея. Козината ѝ била приятно мека, а тялото ѝ излъчвало топлина. Освен това май нямала нищо против Фергюс да се подпира на нея.

Един по един дошли и останалите. Децата и старците се притиснали към огромния звяр, а останалите се подредили отвън. По някакво чудо, въпреки виелицата, всички доживели до сутринта.

На следващата сутрин, докато мечката и хората се хранели с риба, ги доближил друг айсберг. На него имало три бели мечки и когато тяхната ги забелязала, се изправила и надала рев.

„Здравейте, приятели — сякаш им казвала. — Тук има едно момче, което ни осигурява толкова риба, колкото искаме. Присъединете се!“

Трите мечки се хвърлили във водата и заплували към тях.

— О, втасахме я — възкликнал един от мъжете. — Сега на нашия айсберг има четири мечки.

— Не се безпокой — отвърнал Фергюс. — Рибата е достатъчно за всички. Няма да ни нападнат.

През целия ден мечките си похапвали риба и когато се стъмнило, заспали заедно на голяма купчина и хората се сгушили между тях. Тази нощ им било още по-топло, този път на всички — деца, жени и мъже.

На следващия ден при тях доплували още три мечки от минаващ айсберг, а на по-следващия още четири. Хората започвали да се тревожат.

— Единайсет мечки са доста — рекла една жена на Фергюс. — Какво ще стане, когато рибата свърши?

— Ще уловя още — обещал Фергюс.

Този ден и следващия той не откъсвал поглед от морето, търсейки нов рибен пасаж, но не видял никъде. Запасите им от риба почти привършвали. Сега вече и Фергюс започнал да се безпокои. Взел да се пита какво ще стане наистина, когато рибата свърши. Може би хората ще хвърлят него на мечките! Вечерта всички си легнали дружно, както и предишните нощи, ала на сутринта, когато хората се събудили, установили, че мечките са ги наобиколили и ги гледат настървено, тъй като били изяли и последните риби на айсберга. Фергюс изтичал до ръба на ледения блок и се загледал отчаяно към морето. Това, което видял, накарало сърцето му да заподскача от радост — макар да не бил поредният рибен пасаж. Видял земя! В далечината имало заснежен остров. Нещо повече, Фергюс можел да различи виещия се в небето дим, което означавало, че е населен. Където има хора, има и храна. Забравяйки за миг опасността от мечките, Фергюс изтичал обратно да съобщи на всички радостната вест.

Хората обаче не изглеждали впечатлени.

— Каква полза от тази земя, ако ни изядат, преди да я стигнем? — попитал някой и в този миг една от мечките го доближила, уловила го за крака, вдигнала го и го разтърсила, сякаш очаквала от джобовете му да изпаднат риби. Мъжът започнал да крещи, но преди ядосаната мечка да го захапе, проехтял изстрел.

Всички се обърнали и видели мъж, облечен с бели кожи и с пушка в ръка. Той стрелял втори път, точно над главата на мечката, тя изпуснала нещастника и побягнала. Останалите мечки също хукнали да бягат.