Рансъм Ригс: Приказки за чудатите

Облеченият в кожи мъж обяснил, че ги видял с далекогледа си от острова и дошъл да ги спаси. Той махнал на групата да го последва и ги отвел при един залив от другата страна на айсберга, където ги очаквала цяла флотилия от малки лодки. Хората се разплакали от радост, качили се на лодките и се заели да гребат ентусиазирано.

Фергюс също бил благодарен, ала докато пресичали пролива, се обезпокоил да не би някой да разкаже на спасителя им за неговата дарба. И без това вече твърде много хора били посветени в нея. Но никой не казал и думичка за него — нито на него. Всъщност хората сякаш избягвали погледа му, а тези, които го поглеждали, имали ядосан вид, като че го винели за техните злочестини.

Майка му била права, помислил си огорчено Фергюс. Всеки път, когато споделял тайната си, той имал неприятности. Карал хората да го гледат сякаш е неодушевен предмет, инструмент, който да използват, когато им трябва, и после да захвърлят, след като вече не им е нужен. Лодките акостирали на неголямо пристанище, заобиколено от дъсчени къщурки. От комините на къщите се виел дим, въздухът бил изпълнен с миризмата на готвено. Обещанието за топла вечеря край огъня изглеждало само на ръка разстояние. Мъжът с кожените дрехи завързал лодката си на кея и се обърнал към тях:

— Добре дошли на остров Пелт.

Фергюс изведнъж осъзнал с ужас къде бил чул това име — това бил островът за търговия с кожи, който капитан Шоу се опитвал да достигне, преди да се сблъскат с айсберга. Още неосъзнал напълно тази мисъл, той забелязал нещо друго, което го изплашило дори повече. На близкия кей била завързана спасителна лодка с надпис „Хана“ отстрани. Капитанът и хората му все пак достигнали острова. Те били тук.

Миг по-късно някой от другите също забелязал лодката. Мълвата се разнесла бързо сред множеството и разгневената тълпа поискала да узнае дали капитан Шоу и хората му са на брега.

— Те ни оставиха да умрем! — провикнала се една жена.

— Заплашиха ни с пистолетите си, когато се опитахме да спасим нашите деца! — добавил друг.

— Караха ни да ядем супа с курешки! — проплакало измършавяло хлапе.

Мъжът с кожените дрехи се опитал да ги успокои, но хората жадували за мъст. Те изтръгнали пушката му, нахлули в града и открили капитан Шоу и екипажа му пияни като скунксове в кръчмата. Разразил се страшен бой. Хората нападали капитан Шоу и моряците с каквото им падне — камъни, останки от мебели, дори пламтящи главни от огнището. Моряците били по-добре въоръжени, ала пътниците имали числено превъзходство и в края на краищата Шоу и престъпната му банда избягали към хълмовете. Пътниците победили. Неколцина от тях изгубили живота си, но поне си уредили сметките с капитана, а освен това сега били на суша и сред други хора. Имало много неща за празнуване — ала победните им викове скоро били прекъснати от призиви за помощ.

Бил избухнал пожар.

Дотичал мъжът с кожените дрехи.

— Глупаци такива, подпалихте целия град! — викнал той на тълпата.

— Ами, изгасете го — отвърнал един изтощен боец.

— Няма как — рекъл им мъжът. — Гори пожарната команда.

Опитали се да помогнат на търговците на кожи, като помъкнали ведра с морска вода от залива, но нямало достатъчно ведра и пламъците се разпространявали бързо. В отчаянието си тълпата се обърнала за помощ към Фергюс.

— Не можеш ли да направиш нещо? — замолили го те.

Опитал се да им откаже. Бил си обещал повече да не прибягва до дарбата си. Ала когато молбите им се превърнали в заплахи, Фергюс се озовал в безпомощно положение.

— Добре — рекъл ядосано. — Отдръпнете се.

Веднага щом всички се покатерили нависоко, Фергюс използвал цялата си сила и повикал гигантска вълна от океана. Тя се стоварила върху града и изгасила всички огньове, ала докато се оттичала назад, изтръгнала къщите от основите им и ги завлякла със себе си. Тълпата гледала ужасено как целият град се свлича в морето.

Усетил, че трябва да си спасява живота, Фергюс побягнал. Разярената тълпа го погнала по улиците и нагоре по склоновете на хълма, където най-сетне успял да им се изплъзне, като се заровил в една пряспа. Когато си отишли, той се измъкнал, вкочанен от студ, и се заскитал из ледената пустош. След няколко часа се натъкнал на някакви хора в гората. Били капитанът и неговият боцман. Капитанът лежал подпрян на едно дърво, а ризата му била подгизнала от кръв. Той умирал.

Шоу се засмял, когато видял Фергюс.

— Значи и на теб се нахвърлиха. Предполагам, че това ни прави съюзници.