Рансъм Ригс: Приказки за чудатите

— Извинете, но за какво ви трябват толкова много чукове? — попитал Фергюс.

— Аз съм в бизнеса с корабокрушенията — обяснил мъжът. — Една сутрин ги намерих изхвърлени на брега.

— А виното, топовете плат и подправките?

— И тях също — кимнал мъжът. — Имам късмет, а?

Останалите гости се разсмели по някаква необяснима причина. Фергюс започнал да се чувства неловко, благодарил на стопанина за обилното хапване и понечил да си върви.

— Но той не може да си тръгне, преди да ни покаже своя фокус! — казал един от гостите.

— Късно е, сигурно е уморен — отвърнал стопанинът. — Оставете го да се наспи!

Фергюс наистина бил уморен и предложението за постеля било нещо, на което не можел да откаже. Мъжът го поканил в уютната си спалня и в мига, когато главата на Фергюс докоснала възглавницата, той захъркал.

Посред нощ обаче се събудил стреснато, установявайки, че в стаята има хора. Те се били струпали около леглото и му дърпали чаршафа.

— Стига си спал! — извикали. — Време е да ни покажеш какво можеш!

Фергюс осъзнал, че е направил грешка и че трябва да се измъкне през прозореца и да избяга — а още по-добре би било да не бил разкривал изобщо таланта си. Тълпата го измъкнала от леглото, отвела го на брега и го накарала отново да повика прилива. Фергюс не обичал да го принуждават да върши разни неща, но колкото повече упорствал, толкова повече се гневяла тълпата. Нямало да го пуснат, докато не направи каквото искат, и така, решен да избяга при първа възможност, той повикал прилива.

Водата започнала да приижда. Хората подскачали и се радвали. Откъм морето се дочул камбанен звън. Мъглата се разсеяла, разкривайки светлините на преминаващ кораб, който започнал да се носи към брега заедно с водните талази. Когато Фергюс осъзнал какво става, той се опитал да тласне вълните обратно, ала било твърде късно и не му оставало друго, освен да гледа ужасен как корабът се разбива в нащърбените крайбрежни скали.

Зората се пукнала. Корабният товар от сандъци и кошове бил изхвърлен на пясъка заедно с труповете на удавените моряци. Хората от града си поделили сандъците и се заели да ги отнасят. Значи това бил „бизнесът с корабокрушенията“ — тези хора просто примамвали преминаващите кораби към скалите с фалшиви светлини и сигнали. Те били крадци и убийци и подлъгали Фергюс да свърши мръсната работа вместо тях 22 22 Съществуват множество съобщения за безскрупулни хора, използва ли фалшиви светлини, за да объркват и подтикват към катастрофа преминаващи кораби, но това е единственото сведение както в чудатата, така и в общата литература, за използване на чудати сили в подобен процес. — Б.ред. .

Фергюс се измъкнал от тълпата и се опитал да избяга, но те го обградили наново.

— Никъде няма да вървиш! — заявили. — Тази нощ се очаква да мине още един търговски кораб и ти ще ни помогнеш да ограбим и него!

— По-скоро ще умра! — извикал Фергюс и хукнал в посоката, която най-малко очаквали — към морето. Хвърлил се във вълните и започнал да гребе. Грабителите се опитали да го застигнат, но с помощта на дарбата си Фергюс обърнал посоката на вълните и те започнали да го теглят навътре, вместо да го тласкат към брега. Скоро вече бил извън обсега им.

— Глупак! — крещели те. — Ще се удавиш!

Но той не се удавил. Уловил се за една дъска и се вкопчил в нея, сякаш от това зависел животът му, което било самата истина всъщност, а вълната го отнесла покрай скалите и към открито море — в студените дълбоки води, където минавали корабите.

Той чакал часове наред, треперещ от студ, докато най-сетне на хоризонта се появил кораб. Сетне вдигнал една вълна и я накарал да го отнесе към кораба, и когато се приближил, започнал да вика. Корабът бил много висок и той се боял, че никой няма да го забележи, но в края на краищата някой го видял. Спуснали въже и вдигнали Фергюс на палубата.

Корабът се казвал „Хана“ и бил пълен с хора, емигриращи в Америка, за да избягат от глада в Ирландия. Били продали всичките си притежания, за да си платят билета, и сега нямали нищичко, освен дрехите на гърбовете си и мизерния си живот. Капитанът бил жесток и алчен човек на име Шоу и почти веднага след като измъкнали Фергюс от океана, той поискал да го хвърлят обратно 23 23 „Хана“ не е измислен кораб, а реално съществуващ — макар и не особено известен. Той отплавал от ирландското пристанище Нюри на 3 април 1849 под командването на неопитен капитан на име Къри Шоу. Само на двайсет и три, той вече си спечелил репутацията на безскрупулен човек и бил обект на всеобща ненавист още преди с кораба да се случат злочестията. — Б.ред. .