Рансъм Ригс - Приказки за чудатите

Оли, който бил надарен със свръхчувствителни уши на скакалец, чул всичко. Чул баща му да говори за него, долавял стъпките на хората, които го търсят, но не желаел да участва в тази спогодба. Скрил се в полето край съседната ферма заедно с новите си приятели скакалци и всеки път, когато някой се приближавал, насекомите се вдигали и го закривали с телата си, създавайки стена, зад която Оли можел да се отдалечи. Ала след няколко дни храната на скакалците привършила и те излетели в небето, за да продължат своя път. Оли се опитал да се присъедини към тях, но бил твърде едър и тежък, за да лети. Като лишени от сантименталност създания, скакалците дори не помислили да останат и да му правят компания, а просто го зарязали.

Лишен от своята жива защита, Оли съвсем скоро бил открит и обкръжен от група деца — същите, които го измъчвали в училище. Най-голямото от момчетата метнало Оли на рамо и всички хукнали към града, като огласяли околностите с радостни възгласи.

— Ще го превърнем отново в момче и тогава Едвард ще ни подари фермата си! — крещели възбудено те. — Ще бъдем богати!

Те затворили Оли в клетка в една къща и зачакали. Когато, след седмица, той продължавал да упорства в образа на скакалец, момчетата сменили тактиката.

— Кажи му, че го обичаш — рекла майката на едно от децата.

— Обичам те! — извикало най-малкото момче през решетките на клетката, но едва изрекло тези думи, избухнало в смях.

— Поне се прави на сериозен, докато го казваш — посъветвало го по-голямото момче и после опитало на свой ред:

— Обичам те, скакалецо.

Ала Оли не им обръщал внимание. Бил се свил в ъгъла на клетката и изглеждал заспал.

— Ей, на теб говоря — викнало му момчето и ритнало клетката. — ОБИЧАМ ТЕ!

Но не го обичал, нито нещо на този свят би могло да го принуди да го обикне и когато през нощта Оли започнал да издава звуци като на едро насекомо, те го продали на своя съсед. Той бил стар ловец, без семейство и с малък опит в сърдечните дела, и след няколко безуспешни напъни да прояви към Оли чувства, се отказал и пратил момчето да живее при ловните кучета. Самият Оли предпочитал компанията на кучетата пред тази на хората. Ядял с тях, делял кучешката колиба и макар в началото да се бояли от него, Оли бил толкова мил и внимателен, че те привикнали с него и го приели в глутницата. Нещо повече, толкова се сближили, че когато една сутрин ловецът отишъл да нахрани кучетата си, открил, че се е сдобил с още едно — едро колкото скакалеца.

Месеците, прекарани от Оли като куче, били най-щастливите в живота му. Но после дошъл ловният сезон, през който от кучетата се очаквало да работят здраво. Още първия ден ловецът изкарал глутницата в едно поле с висока трева. Издал команда и кучетата хукнали, като лаели из полето и вдигали врява. Оли ги последвал и на свой ред лаел и вдигал шум. Голяма забава! После, неочаквано, той се спънал в една дива патица. Патицата се стрелнала във въздуха и полетяла нагоре, но преди да се отдалечи, се чул силен пукот и тя паднала обратно на земята — мъртва. Оли втренчил ужасен поглед в телцето. Малко след това при него дотичало друго куче и му рекло:

— Какво чакаш? Няма ли да я отнесеш на господаря?

— Разбира се, че не! — отвърнал Оли.

— Както желаеш. Но ако господарят разбере, ще те застреля. — После сграбчило мъртвата патица и побягнало.

На другата сутрин Оли изчезнал. Избягал с патиците, следвайки ятото им от земята.

Когато Едвард чул, че синът му бил намерен и изгубен отново, той бил завладян от такова отчаяние, че хората, които го познавали, сметнали, че никога няма да съумее да го надмогне. Спрял да поддържа къщата. Зарязал нивите си. Сигурно щял да умре от глад, ако не бил старият Ерик, който му носел понякога малко храна. Но също като нашествието на скакалците, отчаянието на Едвард постепенно преминало и той отново се върнал към фермата и дори взел да се появява в неделя в града и да ходи на църква. След известно време се влюбил повторно и се оженил, и двамата с жена му си имали момиченце, което нарекли Асгард.

Едвард бил преизпълнен с желание да отдаде цялата си обич на Асгард, защото не успял да го стори с Оли, и докато тя растяла, той полагал усилия да държи сърцето си отворено. Позволил ѝ да се грижи за изгубени животни и да плаче за глупави неща, и никога не ѝ се карал, когато постъпвала от добро сърце. Когато станала на осем, Едвард имал трудна година. Реколтата била слаба и трябвало да ядат само ряпа. После, един ден, над фермата им прелетяло ято патици и една от тях се отделила от останалите и кацнала пред къщата на Едвард. Била много едра, почти два пъти по-голяма от нормална патица и тъй като не изглеждала изплашена, Едвард успял да я доближи и да я улови.