Рансъм Ригс: Приказки за чудатите

Когато била вече на смъртния си одър, майка му го накарала да ѝ обещае, че ще се отправи към брега веднага щом тя напусне този свят.

— С дарбата, която притежаваш, ще бъдеш най-добрият моряк, за когото се е чувало някога, и няма повече да гладуваш. Но, сине, не признавай никому какво можеш, инак хората ще превърнат живота ти в ад.

Той обещал да постъпи както му е заръчала и на следващия ден майка му издъхнала. Фергюс я погребал в двора на църквата, събрал вещите си в една торба и поел по дългия път към морето. Умирал от глад, ала хората, които срещал по пътя си, също нямали какво да ядат. Някои градове били изоставени напълно, фермерите отплавали да си дирят късмета или поне да напълнят стомасите си в Америка.

Най-сетне стигнал крайбрежието и попаднал в едно малко градче на име Скелигийн, където нямало празни къщи, нито хората изглеждали гладни. Фергюс приел това за знак, че е попаднал на правилното място — щом хората от Скелигийн не са заминали и изглеждат охранени, значи риболовът върви. Което било добре, тъй като смятал, че няма да издържи още дълго на глада. Попитал един човек откъде може да си вземе въдица и мрежа, но той му отвърнал, че няма да открие подобно нещо в цял Скелигийн.

— Ние тук не ловим риба — обяснил мъжът. И явно се гордеел с това, като че ли да си рибар е нещо срамно.

— Щом не ловите риба — попитал Фергюс, — тогава с какво се прехранвате?

Не бил забелязал какъвто и признак за промишленост сред невисоките къщи — нито пък кошари за домашни животни, нито нивя, където да отглеждат картофи, както навсякъде другаде из Ирландия.

— Прехранваме се от това, което изхвърля морето — рекъл мъжът, но не си направил труда да се разпростира.

Фергюс го попитал дали има нещо за ядене.

— Ще си го изработя — обещал той.

— И какво можеш да правиш? — попитал мъжът и го изгледал от главата до петите. — Трябва ми човек да носи тежки сандъци, но ти си мършав като щиглец. Обзалагам се, че не можеш вдигна седем кила!

— Не мога да вдигам тежко, но пък умея нещо, което не е по силите на никого.

— И какво е то? — попитал мъжът.

Фергюс се готвел да му каже, но си спомнил за обещанието, което дал на майка си, промърморил нещо под носа си и си тръгнал. Решил да си направи въдичарска корда от връзката на обувката и да потърси подходящо място за риболов. Спрял една възрастна жена и я попитал къде според нея може да му излезе късметът.

— Не си прави труда — рекла тя. — От брега можеш да уловиш само отровна риба балон.

Въпреки това Фергюс опитал, като използвал парче вкиснат хляб за стръв. Стоял на брега цял ден, но не хванал нищо — дори отровна риба балон. Отчаян, със свит до нетърпимост от болка и глад стомах, той попитал един мъж, който се разхождал по плажа, дали знае откъде може да се наеме лодка.

— Тогава ще мога да изляза в морето — обяснил Фергюс, — където вероятно рибата ще е по-изобилна.

— Няма да успееш — уверил го мъжът. — Течението е толкова силно, че ще се разбиеш в скалите.

— Не и аз — заявил Фергюс.

Мъжът то изгледал скептично и се готвел да му обърне гръб. Фергюс наистина не искал да нарушава обещанието, но било видно, че щял да умре от глад, освен ако не разкаже за дарбата си. И затова признал:

— Мога да управлявам теченията.

— Ха! — възкликнал мъжът. — Чувал съм доста шеги през живота си, но тази надминава всички досега.

— Ако ти докажа, ще ми дадеш ли нещо за ядене?

— Разбира се — захилил се мъжът. — Ще ти устроя пиршество!

И тъй, мъжът и Фергюс слезли на брега, където цял ден имало отлив. Младежът засумтял, запъшкал и стиснал зъби, и не без голямо усилие успял да превърне отлива в прилив, като за няколко минути водата се покачила от глезени до колене. Мъжът бил шашардисан и ужасно развълнуван от видяното. Той отвел Фергюс в къщата си и му устроил богато пиршество, точно както обещал. Поканил всички съседи и докато Фергюс се тъпчел лакомо, разказал на съгражданите си как младежът повикал прилива.

Те също били много развълнувани. Странно — твърде развълнувани. Започнали да се скупчват около него.

— Покажи ни как управляваш прилива! — извикала една жена.

— Момчето трябва да възстанови силите си — възразил домакинът. — Оставете го първо да се нахрани!

Когато Фергюс осъзнал, че не може да поеме нито хапка повече, той вдигнал глава от чинията и огледал стаята. Всички ъгли били запълнени със сандъци и кошове, натъпкани с всякакви неща: бутилки вино, изсушени подправки, топове плат. От едната му страна имало кутия, пълна догоре с десетки и десетки чукове.