Конрад Мейсън - Демонската стража

Груб се почувства като в странен сън. Всяко действие, което предприемаше, му се струваше неестествено, като на актьор в долнопробна улична постановка. Но въпреки това не се отказа. Покатери се върху едно буре с огнена вода 2 2 Буквално „firewater“ — стар английски израз за твърд, силен алкохол. Използван и от индианците в САЩ. — Б.пр. , скокна върху каца змиорки и накрая стъпи върху грамадна бъчва с грог. Над него имаше малък прозорец. Човек не би могъл да се провре през него, но за едно гоблинско момче като Груб това нямаше да е проблем.

Спря се за миг. Можеше ли наистина да стори това? Ако го направеше, нямаше връщане назад. В това бе сигурен. Единствената му надежда бе това да не се наложи. Капитан Клаг бе казал, че за него ще има място на борда на кораба. „Винаги има място за едно умно момче“, бе казал той. А ако Груб му върнеше изгубеното, капитанът щеше да го вземе със сигурност.

Нали?

— Мелез! — гръмна гласът на господин Лайтли — Донеси пиенето по-бързо!

„Смрадлив малък гоблин такъв.“

С треперещи ръце Груб вдигна резето и отвори прозореца. Пое си дълбоко въздух, поколеба се за миг дали да продължи напред или да се върне назад и най-накрая се измъкна с главата напред.

Това се оказа глупаво.

Момчето полетя към паважа и успя да предпази главата си в последния момент, вдигайки ръце, след което се претърколи. Изправи се, свали престилката си и се затича по уличката пред кръчмата.

Внезапно усети да го залива силна емоция. „Сакатата русалка“ бе неговият дом. Поне през последните шест години, откакто черните палта го бяха довлекли тук, а господин Лайтли се бе съгласил да го вземе със себе си.

Откакто бе напуснал къщичката със зелена врата.

Спря на ъгъла, за да си поеме въздух. Погледна за последно зад гърба си, през прозореца към бара и…

Се озова очи в очи с червенокосия джентълмен. Странникът го наблюдаваше, а на лицето му бе цъфнала зловеща, гладна усмивка. Не бе изненадан от това, че момчето е излязло от кръчмата. Дори изглеждаше сякаш го очаква. През главата на Груб премина странна мисъл — че е мишка, попаднала под жълтия взор на котка.

— МЕЛЕЗ! — кресна някой зад гърба му.

Господин Лайтли бе успял да влезе в склада и сега бе подал глава през прозореца. Бе се облещил страшно, а лицето му бе посиняло от гняв.

— Върни се ВЕДНАГА! — изръмжа той. — Да не си ПОСМЯЛ да направиш и крачка. Да не си ПОСМЯЛ!

Груб отново погледна към човека с жълтите очи. Усмивката му някак бе станала още по-гладна и зловеща.

Той му намигна.

Груб целият се разтрепери, след което се обърна и си плю на петите, хуквайки надолу по улицата. Никога през живота си не бе бягал толкова бързо.

Скоро „Сакатата русалка“ остана далеч зад него. Въпреки това, той продължи да тича. Сърцето му биеше бясно, а пръстите му не изпускаха предмета, увит в черно кадифе.

В една стара, прашна работилница на спокойната уличка в квартал „Крострий“, Джон Богс затаява дъх, докато боядисва и последната дъска в зелено, след което сяда назад, за да се наслади на работата си и въздъхва щастливо.

Четири години поред Богс е печелил наградата за най-красива карнавална платформа. Нещата вървят към пета победа. Така мисли и той, дори си позволява да се засмее. Трудно щяха да го надвият.

Тази година е построил модел на морския демон, на Пастта, представяйки го като огромен зелен октопод. Направен е от дърво, жици, въжета и плат и е построен така, че ако го дръпнеш, размахва пипалата си нагоре и надолу.

Неслучайно Джон Богс е известен като един от най-добрите дърводелци в Порт Фейт.

— Много е красива — казва неговият чирак, имп на име Уил. Той се е дръпнал настрана и стои с ръце, подпрени на бедрата, докато се наслаждава на морския демон.

— Мисля, че това е най-красивата ви творба, майсторе. Хората ще се изплашат много. Сякаш Пастта се е надигнал от дълбините и е тръгнал по улиците на града.

Богс изсумтява. Той не знае как да отговаря на комплименти.

— Градът сигурно кипи от живот днес — казва той, докато взима хляб и сирене от кошницата си за обед, след което сяда на едно столче.

— Така е, сър. Много хора идват за фестивала, поне така мисля аз. Пътят на Русалките изглежда грандиозно. И има много флагчета на въжета, как ги наричахте вие…

— Парадни знамена — отговаря Богс.

— Да, парадни знамена — Уил сяда по турски на пода в работилницата. — Никой не е особено притеснен заради бурята снощи.