Конрад Мейсън - Демонската стража

ТУП!

Улучи идеалния център на мишената. Кимна сама на себе си и, все още намръщена, отиде да прибере ножовете си.

— Браво, Табс — обади се Франк.

— Аха — отвърна Пади — напомни ми повече да не ти пипам закуската.

Демонските стражи се бяха излегнали под сянката на гостилница „Бутъл“. Улицата бе уютна, калдъръмена и тиха, с изключение на пърхането от крилете на феи, които профучаваха насам-натам, скърцането на табелата на сладкарницата, която се люшкаше от вятъра, и далечния шум от вълните на морето.

Денят бе прекрасен. Табита щеше да умре от скука.

Тя въздъхна и се отдръпна, за да метне ножовете отново. Другите стражи, изглежда, не споделяха досадата ѝ. Франк и Пади, троловете близнаци, бяха седнали върху едно старо буре с Хол и играеха на триомино 3 3 Игра, подобна на домино. — Б.пр. . Двамата близнаци основно се кикотеха на собствените си шеги и се бутаха един друг, така че не обръщаха голямо внимание на играта. Хол, от друга страна, бе тих и наблюдаваше триоминото с такова внимание, че почти не мигваше.

Когато Табита го бе срещнала за пръв път не бе повярвала, че той е страж. Висок, с очила и провиснала коса, той изглеждаше твърде мършав и нервен за тази работа. Но тогава още не бе виждала магията му.

Елфът, наричан от останалите Стария Джон, седеше настрана от младите и се бе облегнал на стената. Дългата му бяла коса се спускаше по костеливите му рамене като воал. Той пушеше лула и се бе загледал в далечината.

— Направи ли си костюм за Карнавала, Табс? — попита Пади, когато тя мина покрай него. Той понечи да разроши косата ѝ с голямата си зелена ръка.

Табита отскочи настрана. Близнаците отлично знаеха, че мрази да я разрошват. Затова и не спираха да го правят.

— Ръцете долу и не, не съм си направила — тросна се тя.

— Ами ти, Джон? — попита братът на Пади, Франк.

Стария Джон се усмихна, поклати глава и след това отново се загледа в безкрая, като отвреме-навреме подръпваше от лулата си. Трудно бе да накараш Стария Джон да продума нещо.

Табита се опита да не обръща внимание на близнаците и да се съсредоточи върху целта. Тя вдигна единия от ножовете и го запрати към целта.

Туп!

— Ами ти, Хол? — попита Пади — Обзалагам се, че имаш нещо специално, скрито в някой от магьосническите си ръкави, а?

Магьосникът се намръщи, свали кръглите си очила и започна да ги търка с носната си кърпичка.

— Точно обратното. Съмнявам се, че въобще ще се преобличам. Доста е детинско, не смятате ли? Пък и някак недостойно.

Франк изсумтя и се хвана за главата.

— Ох, че сте ми слънчовци. В името на Пастта! Карнавалът е след три дни, така че няма да е зле да си измислите нещо интересно като костюм. Може да се маскирате като чепки кисело грозде.

Табита го погледна възмутено и метна втория си нож.

Туп!

Госпожа Бутъл, майката на троловете, излезе от входа на сладкарницата и остави огромен поднос сандвичи с рачешко върху едно буре.

— Да не огладнеете — каза тя.

Госпожа Бутъл бе много едра, дори за трол, но изглеждаше като имп пред колосалните си синове.

— Благодаря ви, госпожо Бутъл!

— Чакай само да ги опиташ — обади се Пади — ще си оближеш пръстите.

— Мама прави най-хубавите сандвичи с рачешко в Порт Фейт.

— И в целите Средни острови!

— И въобще в Абаносовия океан!

— Ах, вие двамата, стига — скара им се госпожа Бутъл, макар изобщо да не искаше да спират.

— Ами вашите костюми? — попита Табита близнаците, когато госпожа Бутъл отново се скри вътре. — Какво толкова велико сте измислили вие?

Троловете се спогледаха и като огледални образи се потупаха по костеливите зелени носове.

— Тайна!

— Но ще е супер…

— Познай!

Табита се намръщи, сякаш се е замислила дълбоко, след което метна и последния си нож.

ТУП!

— Гигантски клоуни? — предположи тя.

След това скокна и се скри зад таблата със сандвичи, когато Франк скочи към нея. Това, разбира се, бе на игра и той не се опитваше да я нарани, но все пак трябваше да внимава. В крайна сметка той бе трол и бе поне два пъти по-голям от нея.

— Хаха, много смешно — каза Пади, хващайки най-големия от сандвичите, докато Табита седна на последния останал свободен стол.

— Но няма да ти е смешно, когато спечелим наградите за най-добър костюм.

Хол спря да търка очилата си и постави последната триомино.

— Хайде стига де, Хол! — възмути се Франк — Да не лъжеш нещо? Магията не е разрешена в триоминото!