Конрад Мейсън - Демонската стража

Но в крайна сметка това нямаше значение. Бе важно да върне предмета на неговия собственик. Тази вечер, по време на Голямото тържество. Капитан Клаг бе казал, че ще бъде там. Груб щеше да го намери и да му върне предмета, а в знак на благодарност капитанът щеше да го вземе на борда на „Проклятието на Акулата“. И тогава, може би, всичко щеше да бъде наред.

Разбира се, намирането на един конкретен човек сред тълпите гости на тържеството бе точно толкова лесно, колкото и намирането на конкретна гъгрица в килера на господин Лайтли. Но пък винаги съществуваше възможността да извади късмет. Чувстваше, че е крайно време да има късмет за нещо.

Сега поне имаше план.

Той се изправи на крака, прибра предмета в колана си и тръгна обратно към Пътя на Русалките. За пръв път, откакто бе напуснал „Сакатата русалка“, изпита надежда за бъдещето.

Следобедът премина плавно в привечер, а улиците започнаха да се пълнят с граждани, облечени в най-хубавите си дрехи, готови за Голямото тържество. Груб вървеше сред тях, като стигаше до кръста на повечето от тях. Едната му ръка винаги стискаше предмета, увит в черно кадифе. Нямаше търпение за часа, в който празникът щеше да започне.

Но докато сенките се удължаваха, а улиците притъмняваха, той започна да се тревожи. Господин Лайтли също щеше да отиде на тържеството със златистия си жакет и червената жилетка. И без перука. Вероятно вече се бе оплакал, че мелезът му е избягал. Какво щеше да стане, ако намереха Груб и го върнеха в „Сакатата русалка“?

За може би стотен път се обърна към Пътя на Русалките, когато някой го блъсна в гърба и го събори на калдъръма.

— Гледай къде ходиш — изломоти странникът, спирайки колкото да му хвърли един поглед. Това бе богато облечен млад имп. Носеше напудрена перука и триъгълна шапка, червено сатенено палто, чисто бели риза и панталони и високи сребристи обувки, които увеличаваха ръста му с няколко сантиметра. Щеше да прилича на изискан джентълмен, ако очите му не бяха кръстосани и не ходеше на зиг-заг. Бутилката в ръката му обясняваше причината за това.

В ума на Груб се зароди идея. Без обувките си, импът бе по-дребен от възрастен гоблин. Вероятно не бе по-висок от един мелез. Пое си дълбоко въздух и стисна предмета.

Това бе шансът му.

Груб изчака, докато странникът не се отдалечи на около десетина крачки от него, след което го последва, колкото се може по-внимателно. Годините, в които се бе стремял да избегне вниманието на господин Лайтли, го бяха научили да се слива в сенките. Но дори да беше огнедишащ дракон, импът надали щеше да му обърне внимание. В това състояние едва ли щеше да дочака и тържеството.

Докато се клатушкаше, импът дори започна да си пее:

Груб го следваше сред криволичещите улички, докато накрая импът не спря в една пуста алея. Той вдигна бутилката до устните си, загуби равновесие и рухна по гръб. Триъгълната му шапка падна от главата му. За няколко мига той остана на земята, хилейки се. След това каза нещо крайно вулгарно по адрес на някоя си Бетси и се завъртя на една страна, облизвайки устни. След около десетина секунди гушна бутилката си като бебе и след това захърка.

Груб приближи, като трепереше да не би импът внезапно да отвори очи. Но не стана нищо такова. Импът бе пиян като талпа. Опитвайки да не вдишва от умирисания на алкохол въздух, Груб отдели розовите пръсти на спящия красавец от бутилката, разпери ръцете му и свали червеното му сатенено палто.

Сложи си го и въздъхна облекчено. Пасваше му идеално.

Първо свали собственото си палто и риза, нави ги и постави предмета на капитан Клаг върху тях. След това, без да го изпуска от поглед, свали ризата на импа и си я сложи. Най-накрая взе перуката и червения жакет.

Новите му дрехи бяха стегнати и неудобни, а когато видя отражението си в една локва, едва се позна. Приличаше на богаташки син. Дори господин Лайтли да го видеше, надали щеше да го познае.

Груб хвана импа за ръце и го издърпа встрани от улицата, където нямаше да бъде обран от първите пияници, които го забележеха. Остави му собствената си риза и палто. Така импът щеше да има какво да облече, когато се събуди.

Внезапно в сенките нещо се размърда.

Груб остави импа и се върна да пази пакета и дрехите си. Нима му се привиждаше нещо? След всичко, което се бе случило днес, нямаше да е голяма изненада, ако беше и полудял. Но най-вероятно край него просто бе пробягал плъх.