Конрад Мейсън - Демонската стража

Нютън застана зад Джеб и постави ръка върху рамото му. Гоблинът потръпна и завъртя сивото си лице към капитана. Очите му нервно зашариха. Да си леко параноичен, бе част от работата на Джеб.

— А, ти ли си? Добрутро, Нют.

— Джеб.

Тролът се възползва от шанса си и се измъкна.

— Наслушах се на глупости — промърмори Джеб — нямаш представа какъв суеверен народ има. Поличба! Как пък не?!

— Имаш ли нещичко за мен днес, Джеб?

Гоблинът се облиза и преднамерено погледна през двете си рамена, преди да се приведе към него.

— Странно е, че питаш, тъй като наистина имам нещо интересно. Дори много интересно, бих казал.

— Продължавай.

— Не толкова бързо, приятелю. Нека обсъдим първо цената — и гоблинът се ухили.

— Цената си я знаеш. Плюс бонус, ако хванем някой. Но ти и това си го знаеш.

— Хайде де, Нют. Виждаш, че се мъча да живея почтено…

Нютън повдигна веждата си.

— Добре де, хубаво. Не може обаче да говорим тук, пред всички… Трябва да си намерим по-скришно местенце.

Две минути по-късно те си бяха намерили празна маса в „Кадифене 1 1 Буквално „Velvethouse“. В света на Конрад Мейсън съществува напитка, приготвена от т.нар. „кадифени зърна“. Тя е еквивалент на кафето от нашия свят, но не е същата на вкус. — Б.пр. Спотингтън“. Сладникавият аромат на кадифени зърна се носеше във въздуха, примесен с дима от лулите на клиентите. „Кадифене Спотингтън“ бе едно от най-уважаваните кадифенета в Порт Фейт. Покривките в него бяха чисти, сервитьорите любезни. Посетителите бяха малко и най-често възрастни и полузаспали. Бе добро място за разговори.

Двамата седнаха, а Джеб си свали палтото и започна да си оправя маншетите. Отблизо Нютън видя, че диамантените копчета на гоблина са фалшиви, а златните му обици съвсем не са златни, а са от добре полирана мед. Остатъкът от облеклото му обаче продължаваше да изглежда скандално.

— Знаеш ли, че приличаш на обезумял морков? — обади се Слик от рамото на Нютън. За дребно същество той имаше удивително шумен глас.

— Кажи на феята си да млъкне.

— Чу го, Слик — каза строго Нютън, — затваряй си устата.

Слик промърмори нещо изпод носа си, прозя се и полетя към покривката, за да поспи.

Един сервитьор донесе чаши кадифена напитка, от които се носеше приятно ухание.

— Какво ще кажете за бурята снощи, джентълмени? — попита той дружелюбно. — Казват, че е лоша поличба.

Хлъзгавия Джеб погледна безпомощно към тавана.

— Та, Джеб — намеси се Нютън, за да предотврати поредната порция оплаквания — как е бизнесът с жлъчка от грифон?

— Зле — отговори Джеб, след като се увери, че келнерът си е тръгнал и не ги подслушва, — много зле. Нищо не пристига от Средните острови в днешно време. Не става дума само за жлъчката. Търговците на индиго банкрутират. Зефирумът е станал рядък като зъби от кокатрис. Видях един склад, натъпкан с кадифени зърна. Това, което не бе откраднато от феите, гниеше. Тъжна гледка, Нют, казвам ти. Търговията със Стария свят пресъхва. И всичко е заради Лигата.

— Хм.

— Казват, че те са докопали по-голямата част от земите там в ръчичките си и не искат да търгуват с Порт Фейт. Всеки, който не е човек, за тях е отрепка.

— Така.

— По-лошо от отрепка. Същество на мрака. Демон или чедо на демон. Всякакви такива простотии. Старият свят е полудял, кълна се в зъбите на Пастта. Човек може да помисли, че…

— Разбрах — Нютън прозвуча по-грубо, отколкото бе искал. Джеб млъкна веднага.

Нютън се намръщи и започна да масажира червените, грозни подутини около китките си. Лигата на Светлината. Двайсет години бяха минали откакто хората от Лигата му бяха оставили тези белези. Но споменът бе все още жив.

Той отпи от напитката си, изчисти лицето си от мустака, който му бе оставила пяната и смени темата.

— Кажи ми сега за каква следа става дума.

— Значи искаш да говорим по работа? Добре.

Хлъзгавия се огледа, за да е сигурен, че никой не ги подслушва.

— Казват, че в града е влязъл нов контрабандист. Дошъл снощи с някакъв товар, нещо голямо… и то посред бурята .

Нютън повдигна вежда. Това бе добра следа. С или без поличбите, да плуваш през магическа буря бе точно толкова опасно, колкото и да се целуваш с бяла акула. Контрабандистът беше или много глупав, или много хитър.

— Имаш ли идея къде мога да го намеря?

Джеб се ухили и разкри грозните си, заострени зъби.

— Ще посети Голямото тържество довечера. Какъвто и да е товарът, ще бъде предаден по залез, под палубата на „Призрачното отмъщение“. Ще можеш да хванеш и контрабандиста, и клиента. С едно заклинание два дракона, както се казва.