Конрад Мейсън - Демонската стража

Ако гражданите на Порт Фейт бяха кръвта на града, то пристанището бе неговото сърце.

Нютън кимна на себе си. Денят бе прекрасен, наистина. Въздухът беше влажен, небето — ясно синьо, а имаше и приятен ветрец. Такова време обичаше. Слик, неговият вестоносец фея, хвърчеше точно пред него, а слънцето се отразяваше в крилата му.

— Добро утро, Нют — поздрави го един рибар.

— Добро да е, Джонас. Рибата кълве ли?

— И още как!

Да. Денят наистина бе хубав.

Колкото и заети да бяха, гражданите на Порт Фейт предвидливо правеха път на капитан Нютън. Той бе човек, но едър като трол. Главата му бе обръсната и покрита с белези, а на дясната си буза носеше татуировка на синя акула. Това бе знакът на Демонската стража — защитниците на Порт Фейт, приятели и закрилници на почтените хора в града и врагове на всеки крадец, контрабандист или пират, кръстосал пътя им.

Накратко, бе лоша идея да се спречкаш с капитан Нютън. Не ти трябваше да си магьосник, за да го проумееш.

Нютън спря пред едно дървено дюкянче зад вълнолома и си купи сладкиш. Сладкишът бе горещ и сладък и той го изяде с удоволствие. Слик прибра криле и седна на ръба на щанда, облегнат на една солница и с крака, висящи във въздуха.

— Вкусно ли ви е, господин Нютън — попита сладкарят, млад, висок и слаб елф, блед почти колкото престилката си.

Нютън кимна бавно, след което бръкна с пръст в уста и почисти зъбите си.

— Не е лошо сладкишчето.

— Направих го специално за вас, знаете ли?

— Хммм — това не звучеше много вероятно.

— Подбрах специални съставки, господин Нютън. За специален клиент.

Нютън отчупи малко парче от сладкиша и го подаде на своя вестоносец фея. Той натъпка сладкиша в устата си, след което го изплю и направи гримаса.

— Отвратително! Какви са тия специални съставки — плесенясала кожа ли?

— Извинете моя вестоносец — каза Нютън и погледна предупредително към Слик, — сладкишът е великолепен.

Елфът подсмръкна и започна да търка щанда многозначително. Слик схвана намека и полетя във въздуха, след което се настани на рамото на Нютън.

— Надявам се — каза сладкарят накрая. — Приготвил съм го за Голямото тържество довечера. Компанията „Кокатрис“ направи специална поръчка. Трябва да направя триста сладкиша до довечера. Това бе шансът, който ми трябваше, за да се издигна в кариерата, господин Нютън.

— Поздравления — отговори Нютън, който обърса с ръка трохите от устата си, извади монета от половин дукат от джоба си и я остави на тезгяха.

— Убеден съм, че от компанията „Кокатрис“ ще останат доволни.

— Ами вие как сте, господин Нютън? — отвърна елфът, който прибра монетата в престилката си и започна да рови за ресто. — Има ли работа за Стражата напоследък?

Нютън тъкмо бе отворил уста да отговори, когато от другия край на тезгяха се чу гневен крясък.

— Имахме уговорка, мошенико!

Нютън разпозна гласа, след което се ухили на елфа.

— Както виждаш, да. Желая ти приятно прекарване на тържеството. Задръж рестото.

В края на тезгяха, един малък гоблин трепереше от ярост и се караше на трол, който бе поне два пъти по-голям от него. Нютън не беше виждал трола преди, но познаваше добре гоблина.

Хлъзгавия Джеб.

В пристанището имаше поговорка за него. „Ако Хлъзгавия не знае нещо, значи от това нещо полза няма.“ Джеб никога не разкриваше откъде точно намира информацията си, но Демонската Стража бе арестувала много бандити с негова помощ и затова Нютън не питаше много-много.

Освен с познанията си за престъпния свят на Порт Фейт, Хлъзгавия Джеб бе добре известен и с костюмите си. Тази сутрин бе облечен с оранжева жилетка и пурпурен жакет с копчета от диаманти. И двете дрехи му бяха големи, сякаш бяха правени за хора. Златни обици висяха от заострените му уши. Нютън не бе в крак с модата, но смяташе, че Джеб прилича на полудял морков.

Тролът започна да се оправдава, докато Нютън вървеше към двамата.

— Виж, Джеб, аз не съм виновен, че имаше проклета магическа буря . Сам знаеш, че няма как да се плава през такова нещо.

— Нима? В случай, че не си забелязал, тикво проста, бурята бе снощи, а днес си е днес, а ако не бъркам, ти ми обеща, че ще ми донесеш жлъчката от грифон преди фестивала. Прав ли съм или крив?

Тролът сви рамене.

— От години не е имало магьосническа буря, Джеб. И то в навечерието на фестивала. Това е много лоша поличба, това е толкова сигурно, колкото и съществуването на морето.

— Ах, сега поличбите му пречели. Прекалено слушаш бабините деветини, тролчо. Предполагам, че сега ще ми кажеш колко ядосан е Пастта, който се размърдва в глъбините на морето. Не мога да повярвам, че слушам това от възрастен трол!