Йън Ървайн - Геомант

Веднъж достигнала дългия тунел, Тиан пое с цялата бързина, която ѝ позволяваха силите. Трябваше да набере преднина, за да може да си почине спокойно — страшно се нуждаеше от спокоен сън. След няколко часа усилен ход тя прецени, че е прекосила около пет хиляди крачки: една левга. Тя поседна да почине за малко и да отпие глътка от манерката на Джоейн. Вътре имаше само вода, алкохолът отдавна бе изпит. Което беше жалко, защото точно в момента не би отказала да се сгрее.

Гладът се бе превърнал в постоянен тормоз, срещу който Тиан не можеше да стори нищо. Но поне вече бе престанала да чува преследващите я. Впрочем това не ѝ носеше особено успокоение — може би те знаеха къде е и бяха тръгнали по заобиколен маршрут, за да я заловят. А може би просто се промъкваха след нея и изчакваха подходящ момент. Нали смятаха, че преследват лиринкс.

Все по-далеч и по-далеч. Стъпка подир стъпка, всяка следваща по-морна от предишната. Все по-бавно и по-бавно. Цялото тяло я болеше. Само стомахът ѝ бе станал безчувствен, макар че пулсираше, когато тя пиеше вода. Тиан можа да поспи няколко часа, макар сънят ѝ да беше накъсан, примесен със страха, че всеки момент ще се нахвърлят отгоре ѝ. Беше изгубила представа за времето. Ден ли, два, или три бяха изминали от началото на подземния ѝ преход? Картата в главата ѝ се простираше на изток.

В даден момент, прекъснал монотонността ѝ, Тиан почувства, че преследвачите ѝ са близо. Нямаше представа на какво се дължи това ѝ усещане. Не бе дочула звук, не бе зърнала отблясък. Все още не я бяха настигнали, но вървяха след нея.

Зад един завой Тиан видя, че тунелът преминава в подземно езеро, чийто друг бряг не се вижда. Тя навлезе във водата. Толкова умора се бе наслоила в краката ѝ, че придвижването пораждаше асоциации с крачене сред сироп. Ами ако водата се окажеше прекалено дълбока?

Нивото се покачваше до врата ѝ, брадичката, устните, сетне отново започна да спада. След десет минути тунелът приключи в гладка скала. Неестествено гладка — оказа се, че това е врата. След кратко дирене Тиан откри скрития лост, задействащ отварянето ѝ.

Не се изненадваше, че е открила врата. Тези планини гъмжаха от проходи. В миналото цели села бяха прекарвали зимата тук. Застанала във водата, Тиан прокара върха на ножа си по сивкавия камък на вратата. Мрамор. А стените на тунела бяха гранитни.

Тя натисна лоста. С шумно стържене и проскърцване вратата започна да се издига, за да спре накрая с издрънчаване. Отвъд нея блъвна вода, заляла панталоните на Тиан. Занаятчията премина от другата страна и дръпна другия лост. Чудеше се, дали няма някакъв начин, по който да попречи на преследвачите си да я използват. Каменната преграда се спусна също тъй шумно, при което се пропука в средата.

Тиан продължи пътя си. Скоро пред нея изникна насип синя глина. Огромна пукнатина разсичаше тавана на тунела. Тук розовите слоеве гранит преминаваха в бляскав мрамор, смесващ синьо и лилаво.

Обграждаха я разноцветни скали, чието разнообразие отвеждаше до голяма пещера. Цялата размножителна палата можеше да се вмести в нея. В средата ѝ имаше малко подземно езеро. Подът беше неравен, особено от лявата страна, където и се издигаше по-високо. Наклонът в комбинация с възвишенията създаваше амфитеатрална подредба.

Тиан се напи с вода, напълни манерката, изми лицето и ръцете си, а след това отиде да се изкатери на най-високото възвишение. Пет разклонения отвеждаха вън от пещерата, разположени ветрилообразно. Несъмнено едно от тях бе свързано с търсения от нея изход. Тук тя се предаде на изтощението.

Спа дълго и сънува, че е преследвана. На няколко пъти бе будена от някакъв далечен, рязък звук, напомнящ на метал, срещащ камък. Звучеше като работата на каменоделец, само че ударите бяха много редки, с дълги промеждутъци тишина.

Този звук бе по-скоро интригуващ, отколкото заплашителен. Всеки удар бе дочуван от Тиан в просъница, след което тя отново се унасяше. Най-сетне заспа, без да сънува, както не бе спала от седмици.

— Ето го! Там горе! Внимавайте!

Викът я сепна. Пещерата се бе изпълнила с миризмата на горяща смола. Тиан приседна и трескаво потърка очи.

Четири факли трептяха близо до тунела, по който тя бе дошла. Друга факла се поклащаше към нея. Светлината им падаше върху войници, чиито униформи бяха непознати за Тиан.

— То се раздвижи! Стреляйте! — ревна един със сержантски нашивки.

Девойката мигновено се притисна към земята. Миг по-късно над нея профучаха болтове, за да отскочат от скалата.