Йън Ървайн - Геомант

— Или пък е мечка — обади се сержантът — и хрупа козя кост.

— Казах да пазите тишина! — просъска Ги-Хад. — Гъл, Дом, Хантс, Вен-Кой, Траун! Застанете пред тунелите и се ослушвайте. Останалите да заемат позиции.

Петимата назовани се разпръснаха.

— Надали е нещо сериозно — заяви отговорникът и започна да се разхожда. Ново почукване.

— Идва от този проход — каза белокосият Хантс, грозен кривогледник с шаркаво лице. Той бе застанал пред средния тунел. — Да отида ли да проверя?

— Да! — отвърна Ги-Хад. — Ти, как се казваш? — обърна се към красивия войник.

— Пелф, сър!

— Ти си голям храбрец, Пелф. Върви с него.

Двамата поеха по тунела сред факлен отблясък. Тиан, все още със завързани ръце, започна да слиза надолу, сетне спря. Всички бяха страшно напрегнати. Ги-Хад прикрепи факла към земята и се загледа в тунела, нервно потропвайки с крак. Това беше единственият звук, който се чуваше.

— Някой вижда ли факлите им? — попита той.

— Не! — рече високият Гъл, застанал до него.

Ги-Хад недоволно промърмори.

Откъм тунела долетя писък.

— Какво беше това? — промълви Гъл.

— Още факли! — кресна Ги-Хад и направи знак на оставащите войници. Те се скупчиха наоколо.

— Трябва да им помогнем — рече Гъл, без да прави опит да изпълни препоръката си.

Долетя глух удар, рев, сетне затрополяха крака. От тунела изскочи Пелф, без факла или меч, стенещ неспирно.

— Какво стана, човече? — ревна сержантът. — Какво ти има?

Пелф продължаваше да мучи. Ги-Хад го хвана за рамото и го разтърси.

— Говори, мътните да те вземат.

Пелф се задави, по брадата му потече лига.

— Група лиринкси. Натъкнахме се право на тях.

— Колко? — попита Ги-Хад.

— Какво стана с Хантс? — кресна Нъмбъл.

— Мъртъв е. С един замах му отхапаха главата. А той продължи да крачи, като обезглавено пиле. Мозъкът… — Пелф повърна върху ботушите си.

Ги-Хад пребледня, но не трепна.

— Ние сме петнадесет. Колко бяха лиринксите, Пелф?

— Видях трима. — Брадата му трепереше.

Войниците се размърдаха неспокойно.

— Лошо съотношение — каза сержантът. — Най-добре да се оттеглим, докато още имаме възможност. Може би да изпратим човек да предупреди фабриката. За всеки случай — додаде тихо той, — ако разбирате какво искам да кажа.

— Добра идея. Ръсп, върви с водача. Бягай! Не спирай каквото и да става.

Ръсп можеше да се похвали, че е колкото висок, толкова и дебел. Той каза:

— Мисля, че тук ще съм ви от по-голяма полза, сър.

— Май си прав. Гъл…

— Аз ще отида — предложи Пелф. — Мога да взема и жената със себе си, за да не ви се пречка.

По гърба на Тиан полазиха тръпки.

— Върни се на мястото си, Пелф! — каза Ги-Хад. — Няма да я оставя в твоите ръце. Бих искал ти да водиш отбраната ни, след като показваш такава храброст срещу невъоръжена жена.

Гъл и водачът (възрастен миньор на име Хърни, когото Тиан веднъж-дваж беше срещала) бързо се затичаха. Останалите оформиха полукръг пред входа на третия тунел.

Тиан не им даваше особени шансове. Същото важеше и за нея самата. Тя започна да протрива въжетата си в ръба на един камък, тъй като не можеше да извади ножа си. Бе трудна работа, защото мраморът се затъпяваше преди да разкъса нишките. Още не бе напреднала особено, когато долетя остър звук, сепнал ратниците. Изкънтяването на люспест крак върху камък.

— Идват! — просъска Ги-Хад.

Войниците прикрепиха факлите си към различни кухини и процепи. Стоящите най-отпред приготвиха копията си. Онези по фланговете държаха мечове. По лицата на всички се четеше ужас.

Двама от воините се отдръпнаха по-назад. Те бяха въоръжени с арбалети.

Отново долетя шум, този път изтърколването на камъче. Приготвените за хвърляне копия трепнаха, но след миг отново бяха хванати здраво. Четиринадесет чифта очи се взираха в мрачния отвор. Тиан яростно триеше въжетата.

Внезапно някакво тъмно създание изскочи от тунела, намиращ се от лявата страна на средния. Друг лиринкс изхвърча от четвъртия тунел. Съществата блъснаха мечоносците встрани и нападнаха в гръб въоръжените с копия. Трима погинаха моментално, четвърти успя да забоде копието си в лиринкско бедро, с което оръжието се строши, последвано от гръбнака на своя притежател.

— Съберете се около мен! — изрева Ги-Хад, пристъпвайки напред заедно със сержанта. — Стрелци, огън!

Арбалетите изкънтяха. Лиринкс със зелен гребен рухна, прострелян в окото. Втори бе уцелен в рамото, но не обърна внимание на раната. Плочките на бронята му бяха дебели.