Йън Ървайн - Геомант

Оставаха четирима бойци с мечове, застанали до Ги-Хад. Те стояха рамо до рамо и размахваха оръжия, за да предоставят възможност на арбалетчиците да презаредят.

Трети лиринкс изскочи от средния тунел. Войниците бяха застанали с гръб към него. Трима дори не разбраха причината за смъртта си. Останаха сержантът и Ги-Хад.

Един от арбалетчиците стреля отново. Третият лиринкс, по-малък от останалите два, започна панически да протяга ръце към врата си. Миг по-късно се опомни, с един скок се озова край стрелците и ги уби. Умирайки, другият арбалетчик стреля към тавана. Болтът порази сталактит. Един от скалните късове се стовари върху главата на лиринкса и го повали. Вторият лиринкс съумя да изкорми Нъмбъл, но мечът на Ги-Хад се заби между гръдните му пластини. Бликна лилава кръв. Отговорникът отскочи и се затича по тунела, отвеждащ към кристалната мина. Накуцвайки, лиринксът пое след него.

През целия си живот Тиан не беше виждала подобно жестоко сражение. Навсякъде около себе си съзираше окървавени тела, някои мятащи се, други вече застинали. След едно последно движение най-после се озова свободна и можеше да се приближи. Дванадесет мъже лежаха на земята. Десетима бяха мъртви, а на останалите не им оставаше да живеят дълго.

Един от оцелелите бе красивият Пелф, който искаше да я изнасили. Замах на лиринкски нокти бе разкъсал гръдта му. През раната се виждаше парче дроб.

Въпреки всичко — Тиан изпитваше съжаление към него. Тя докосна челото му с ръка.

Очите му бяха широко отворени, изпълнени с ужаса на последните няколко минути, които войникът изглежда изживяваше отново и отново. Накрая погледът му, стрелкащ се безцелно, се спря върху лицето ѝ.

— Знаех, че се каня да извърша нещо гнусно — рече той с глас, в който се четеше отвращение. — Аз съм виновен, че ни сполетя това…

Пелф се сгърчи. От раната му бликна кървава пяна, покрила панталоните му. Той се загледа в кръвта, сетне взе ръката на Тиан.

— Вземи кинжала ми, момиче. Избоди очите, съзирали с похот. Отрежи езика, подканял към скверно дело. Отсечи предателския ми…

— Мълчи. Ти умираш, Пелф. Не тревожи последните си мигове.

Тя бързо отиде при другия войник. Въпросният беше ранен смъртоносно и вече бе изпаднал в безсъзнание. Кръвта му запълваше хлътнатините по пода.

Тиан не се осмеляваше да последва Ги-Хад, не и при положение, че между двамата имаше жив лиринкс. Но и тук не можеше да остане, сред мъртъвците. Също така имаше вероятност лиринксът да се върне. Трябваше да има и друг изход. Може би онези звуци бяха свързани с това.

Но щеше да ѝ е необходима храна, защото до фабриката имаше дни път — при положение, че намереше изхода. Тя взе раницата на лежащия в безсъзнание войник и вътре откри малко увити в плат дажби.

— Имаш ли храна? — попита тя с дрезгав глас. Чувстваше се неловко да ограбва мъртвите и умиращите.

— Вземи всичко. Имам и злато в кесията си. Вземи и нея! — отвърна ѝ Пелф.

Тя взе провизиите, но не и златото. После прехвърли съдържанието и от раницата на сержанта, така че се оказа запасена с предостатъчно храна. Факлите вече догаряха. Всички тези трупове създаваха впечатление за някаква адска постановка. Тиан нарами раницата и пое към средния тунел.

Докато минаваше покрай по-малкия лиринкс, той внезапно се раздвижи и я сграбчи за китката. Занаятчията понечи да изтегли ножа си, ала създанието стисна и другата ѝ китка. Ноктестата му ръка с лекота би могла да обвие черепа ѝ. То я притегли към себе си. Сред ципестата кожа на лицето му изникна око. Голямо, кръгло, жълто, с вертикална зеница.

Главата му беше огромна — главата на Тиан би могла без проблем да се побере в пастта. Занаятчията знаеше за жестоката същност на лиринксите. Създанието щеше да се забавлява с мъките ѝ, преди с милостиво закъснение да ги преустанови. Сивкавите му зъби се оголиха, облъхнали я с някак странно сладък дъх. По кожата, доскоро сива по магарешки, заблестяха цветове.

— Свършвай по-бързо! — беззвучно промълви Тиан.

Аахими:човешката разновидност, населяваща Аахан. Въпросната планета била поробена от малобройна група харони (Стоте). Аахимите се отличават с висок интелект, намиращ прояви в инженерните науки. Техни недостатъци са склонността им към меланхоличност, арогантност и високомерие. Множество аахими били доведени на Сантенар от Рулке в търсенето му на Златната флейта. Впоследствие те били предадени и унищожени във войните на Катаклизма. Оцелелите се оттеглили сред планините. Онези аахими, останали на родния си свят, се сдобили със свободата си след нарушаването на Забраната, когато оцелелите харони се върнали в празнотата.