Йън Ървайн - Геомант

Момичето отдръпна ръката си, отново я повдигна и му направи знак да я остави сама. Ниш се изправи и тихо пое към вратата. Предстоеше му да измине дълъг път, но поне бе поел във вярната посока.

Гласът на Юлия го спря на прага.

— Ще нося маската ти, Ниш. И ще ти помогна да я намериш.

— Благодаря ти — прошепна той в отговор.

Крил-Ниш отиде в отсека на занаятчиите и разказа на Иризис за случилото се, едва сдържащ доволството си.

— Успях! — заключи той. — Тя ми се доверява. Каза, че ще ми помогне да намеря Тиан!

Изненадващо, Иризис не сподели удовлетворението му, а над разказа за подушването се навъси.

— Като разгонени псета — изсумтя тя. — Да се захващаме за работа.

Обратно в стаята на Юлия започнаха с очилата, в чиято изработка Ниш бе вложил цялото си майсторство. Големи овални парчета затъмнено стъкло в рамка от ковано стъкло. Дръжките им бяха извити, като на обикновени очила за четене.

Тя колебливо си ги сложи, направи няколко крачки из стаята и веднага ги свали.

— Не мога! — каза Юлия и потри ушите и носа си.

Първи неуспех. Ниш взе очилата и ѝ подаде антифоните. Юлия ги взе, сложи си ги и се усмихна — първата ѝ усмивка, която Крил-Ниш виждаше, макар и мимолетна.

Той ѝ подаде дрехите. Девойката прокара пръсти по полото и се навъси. Облече го, но още докато придърпваше блузата около кръста си, започна да се гърчи и изпищя:

— Пълзи! Пълзи!

С рязко движение съблече блузата и я хвърли в кофата си с вода. Сетне се изправи, като се потриваше трескаво.

Иризис рязко отвори вратата.

— Какво става?

Механикът взе кофата, очилата и останалите дрехи и излезе.

— Поне антифоните ѝ харесаха. — Той разказа на занаятчията за случилото се.

— Проверих всичко — раздразнено рече Иризис. — Всички шевове са прикрити. Няма и едничка нишка, която да виси.

— Щом тя се оплаква, значи има причина. Да отидем при тъкача.

— Добра идея.

Двамата напуснаха фабриката, подминаха цистерните с вода и касапите, за да поемат към скупчените постройки, където се помещаваха техничарите. Тяхната работа не беше пряко свързана с производството на кланкери.

— Зает ли сте, майсторе? — попита Иризис, надничайки през вратата.

— Винаги съм зает — отвърна въпросният, бледен човек, който никога не се усмихваше. В момента се бе заел да оправя един от становете, чиито влакна здравата се бяха оплели. — Погледнете. Проклети чираци! Ако им изгребеш мозъците и ги сипеш на едно място, акъл и за въшка няма да се събере. Какво искате?

— Става дума за дрехите от паяжинена нишка. — И тя обясни случилото се.

— Жени! — промърмори той. — Сега ще погледна, остана ми малко.

Майсторът започна да рови из сандък с макари, извади една и намота малко от нишката между пръстите си. Начинът, по който шаваха, напомняше на Ниш за паешки крачка.

— Изпрахте ли плата? — попита тъкачът.

— Не — отвърна Иризис. — Мислех, че вие вече сте го сторили.

— Не съм ви перачка! — Той ѝ хвърли мрачен поглед. — Ето ви отговора. Платът е суров. Все още носи следите от паяка.

— Как да ги отстраним?

— Откъде да зная? За пръв път работя с такава нишка. И за последен, защото беше същинско мъчение. — Навъсен, той удари с юмрук по стана. — Топла вода и благ сапун. Никаква луга! С водата също внимавайте. Затова казах топла, а не гореща. Иначе и мишка няма да може да ги облече.

— Благодаря ви — каза Иризис.

Онзи само изсумтя и се отправи към стана, с който се бе занимавал при идването им.

— Очарователен човек — вметна Ниш.

— Работи добре, точно както го помолиш. Просто не обича жените. И с основание, предполагам.

Ниш не попита за повече подробности, а самата тя не обясни. Иризис продължи към перачницата, където остави дрехите и даде подробни инструкции, а механикът се върна в работилницата си, където замени дръжките на очилата с ремък, закопчаващ се на тила. Подплатата покри с паяжинен плат, усърдно измит.

Същия следобед и вечер той прекара часове с Юлия, загледан как тя се разхожда с антифоните и със завързани очи. На няколко пъти тя си слагаше очилата, но неизменно ги махаше след няколко минути. Очевидно предпочиташе да не вижда нищо, отколкото да търпи някакъв дискомфорт.

Ниш мълчеше. Искаше тя да свикне с присъствието му. Бе оставил вратата отворена и оттам навлизаше светлина. В двата края на коридора имаше пазачи, които държаха любопитните настрана.

Харесваше му да я наблюдава. Юлия беше дребна, но с примамливи форми. Извивките ѝ представляваха приятен контраст на удължената Иризис. Кожата ѝ, която никога не бе виждала слънце, бе мека като бебешка. Тя продължаваше да се разхожда напред и назад, без да се притеснява от голотата си, а у Крил-Ниш започна да се поражда желание.