Йън Ървайн - Геомант

Юлия седна на пода. Сълза изникна в едното ѝ око, сетне в другото. Скоро тя плачеше от облекчение, защото бе постигнала нещо, за което дори не се бе осмелявала да мечтае. Войната в съзнанието ѝ бе свършила. Най-сетне беше свободна от тъмницата си.

Иризис и Ниш я наблюдаваха мълчаливо. Юлия плака дълго, а после започна да се привежда надолу, докато челото ѝ не опря в ръцете. И тя заспа в тази странна поза.

Крил-Ниш понечи да вземе дрехите ѝ, за да я покрие, но Иризис поклати глава.

— Ела отвън. Колкото и странно да изглежда, тя е свикнала да спи така. Ще се върнем по-късно.

Двамата отидоха в столовата.

— Гладен съм като вълк! — отбеляза Ниш, докато си вземаше чаша лимонов чай и чиния с мариновани кумквати.

— Запечатването на ушите ѝ с восък беше гениална идея. Как се сети?

— Учудвам се, че никой досега не го е сторил. Сума ти от тукашните работници носят очила и антифони. Едва когато увиснах надолу с главата, с безсрамно оглеждан задник, осъзнах нужното.

— Не за моите огледи трябва да се тревожиш — весело рече Иризис. — Само да беше видял как те гледаше Мас.

— Той не се задоволи само с огледи — отвърна механикът кисело. — Много му шаваха ръцете. Ти можеше да го спреш.

— Бях заета да държа кола — напомни му тя.

— И той беше зает със същото!

Иризис избухна в смях.

— Може би това ще ти послужи за урок. — Сетне продължи по-сериозно. — Знаеш ли, замислям се за него.

— В смисъл?

— Струва ми се, че той не е толкова глупав, колкото се показва.

— Съмнявам се.

— И все пак ще го държа под око.

— Смяташ, че той е изменникът? — Тя не отговори, затова механикът продължи. — По-добре да изработим нещо по-постоянно за Юлия.

Изработката отне ден. За един механик не беше никакъв проблем да изработи чифт леки очила, изцяло покриващи очите. Заръча на стъклодухача да направи почти черно стъкло, от което Ниш отряза две парчета и ги постави в рамката. Изпробва очилата, като погледна директно към слънцето — то се превърна в блед диск. Всяка част от рамката, която щеше да се допира до кожата ѝ, бе подплатена с коприна. Крил-Ниш изработи и чифт антифони, ако восъкът започнеше да дразни ушите на Юлия.

Иризис също работеше над нещо, макар че не казваше какво. Ниш бързаше, осъзнаващ, че времето тече, а надвисналата над двамата заплаха все още не е отстранена.

На всеки няколко часа се отбиваха в стаята на Юлия. По-голямата част от деня тя прекара в сън. По-късно я завариха да се разхожда напред-назад и да си мърмори, облякла ризата си.

— Трябва да ѝ е станало студено — рече Иризис, когато двамата излязоха. — След около час ще я захвърли отново.

По-късно вечерта Ниш отиде в работилницата ѝ, за да провери с какво се занимава. Завари Иризис с панталони в ръка, които тя оглеждаше на светлината. Те бяха изработени от тънък плат, излъчващ лек синкав оттенък.

— А аз се претрепах от бързане — изсумтя механикът.

— А аз съм си губила времето?

— Струва ми се, че ще са ти малки. Женска суетност!

— Те са за Юлия, глупако. — Тя обърна панталоните към него. — Какво мислиш?

Иризис му ги подхвърли. Платът се плъзна по пръстите на Ниш.

— Внимавай!

— Красиви са. — Механикът ги улови по-здраво и ги огледа. Тъканта им бе удивително мека. — Как ги направи?

— В склада си чичо Баркъс имаше няколко макари паяжинена нишка. Взел я е за някакъв проект, но явно не е стигнал до него. Накарах главния тъкач да изработи плат от тях и ѝ уших два пълни комплекта дрехи. Ще може да носи тях отдолу, а отгоре да облича обикновени одежди.

— Паяжинена нишка?

— Изработва се от паяжината на паяк бденник. Това е най-меката нишка на света, но е няколко пъти по-здрава от коприна. Никак не е лесно да бъде скъсана.

— И смяташ, че Юлия ще ги облече?

— Ще трябва. Не може да се разхожда гола из планините.

— Кой е казал, че тя ще тръгва сред планините?

— Как иначе ще проследим Тиан?

Следващото утро ги завари отново в изходна позиция. В съня си Юлия бе разместила превръзката си и бе събудена от нахлуването на Ниг-Гу която ѝ носеше закуската. Заради долетялата през вратата светлина Юлия изпищя, а ужасената жена я удари. Това предизвика още по-силни крясъци. Девойката се замята и изтръгна восъка от ушите си. Докато Ниш, чул писъците чак в другия край на фабриката, пристигне, девойката бе изпаднала в ступор. Ниг-Гу я беше сграбчила и ѝ крещеше. Пред вратата се бяха струпали стотина работници, които шумно разговаряха помежду си и отправяха различни подмятания относно голата луда.