Йън Ървайн - Геомант

И защо не , помисли си той. Тя е жена. Може би това ще заякчи още повече доверието ѝ към мен. Иризис няма да узнае, не е и необходимо. Умът му остана потопен в тези сладостни представи, докато в един момент Ниш не забеляза, че Юлия е започнала да крачи много бързо. От нея се излъчваше притеснение.

Дали беше усетила мислите му? Ниш бързо си оправи панталоните и в този момент видя висок силует, стоящ на прага. Механикът се приближи.

— Тя е по-добре, макар че още изпитва затруднения с очилата.

Иризис го измери с леден поглед. Сякаш бе отгатнала доскорошните му мисли.

— Дрехите ѝ са готови — сухо рече тя.

Механикът протегна ръка, ала Иризис го подмина и закрачи към Юлия. Последната започна да отстъпва, издигнала ръце пред себе си.

— Пълзи! — промълви Юлия.

Иризис изглеждаше раздразнена. Много скоро щеше да избухне, с което щеше да разруши целия досегашен и трудно постигнат напредък.

— Спри! — просъска Крил-Ниш. — Остави на мен.

Иризис заплашително повдигна ръка. Очевидно се канеше да го удари. Ниш се приготви да посрещне удара — бе готов да го понесе, защото имаше вероятност това да смъкне друга преграда между него и Юлия.

Яростно изсъскване се откъсна от гърлото на Юлия. Тя приклекна с присвити пръсти, вперила остър поглед към Иризис.

Занаятчията направи крачка назад, сви рамене и подхвърли дрехите към Ниш.

— Ще ми се аз да получавах подобна лоялност. — Тя се оттегли до вратата.

Ниш се чудеше как да убеди Юлия, че дрехите сега са различни. Той разкопча ризата си и я пусна на пода. Девойката се обърна към него.

Иризис изсумтя отвратено.

— Не мога да повярвам!

— Мълчи.

Разбира се, дрехите бяха прекалено малки за Ниш. Той взе блузата, прокара я по гърдите си, а после зарови глава в нея. Допирът на плата бе смайващо нежен.

Механикът притисна одеждата с ръка и повтори същото с панталоните, чорапите и ръкавиците, а после протегна блузата. Юлия я взе с два пръста, много предпазливо и колкото се може по-далеч от тялото си, като че цялата блуза бе полазена от паяци. След като я подържа малко, тя бавно я приближи към лицето си и подуши. После, със същата предпазливост, допря тъканта до бузата си. Изглежда остана доволна, защото разшири яката с ръце и започна да се облича. Спря, когато дрехата покри гърдите ѝ, потръпвайки от спомена за предишното обличане. Сетне я дръпна изцяло и остана застинала. Ниш бе затаил дъх. Все още стоящата на прага Иризис правеше същото.

Юлия звънко се засмя, който звук Ниш оприличи на дъха на любима, галещ ухото му. С едно движение тя нахлузи панталоните и започна да подскача радостно из стаята.

Тя се озова зад Крил-Ниш, обгърна го с ръце и ги повдигна към носа му. Той ги подуши — очевидно това се очакваше от него, защото Юлия възобнови веселия си танц. Движенията ѝ бяха плавни и изящни. Макар очите ѝ да бяха вързани, девойката не се затрудняваше в ориентирането, нито веднъж не се блъсна в кофата или в стените.

Ниш се отдръпна до вратата.

— Много добре — каза Иризис. — Започваме още днес.

Не след дълго Тиан откри, че е вървяла по сляп тунел. Тя пое обратно и недалеч от входа на девето ниво откри разклонение, което вчера бе подминала. Наляво или надясно? Тя избра левия тунел, но скоро се натъкна на ново разклонение. Занаятчията спря и се навъси. Тук много лесно можеше да се изгуби. Младата жена се върна до самия вход и погледна нагоре. Откъм шахтата долиташе кънтене. Явно се готвеха да я преследват.

Тиан се върна до първия кръстопът, като отброяваше стъпките. Искаше ѝ се да има хартия, на която да си направи карта. По време на чиракуването ѝ често се бе налагало да запомня цели последователности за сглобяване, които впоследствие да възпроизведе седмица или година по-късно. Дали и сега щеше да е в състояние да го стори? Вървейки, тя започна да нанася в ума си разположението на тунелите. Тази карта нямаше да бъде съвсем вярна, но пък и приблизителен ориентир е за предпочитане пред никакъв. Възнамеряваше — ако не умреше от глад и ако преследвачите ѝ не я намереха — да открие споменатия от Джоейн проход, онзи, свързан с другата мина.

Тя изследваше проходите, запечатвайки разположението им в ума си — вплетен лабиринт, сред който тя бе само точица. В един момент Тиан дори осъзна, че е започнала да си тананика. Отново чувстваше, че е поела контрол.

Измина цял ден (доколкото можа да прецени по стомаха си), преди да състави план на цялото ниво. Трудно ѝ беше да запомня взаиморазположението на различните проходи. Отдавна не бе упражнявала тези си умения. Но пък Тиан обожаваше предизвикателствата. Извлеченото удовлетворение бе правопропорционално на трудността им.