Йън Ървайн - Геомант

Въжето спря движението си, раздвижи се отново, за да се скъса с обтегнат звук. Късият край се стовари във водата, а другият се стрелна нагоре. Долетяха викове. Разнесе се някакво приглушено хрущене: кошниците се разтрошаваха при срещата си с колелата. Сега цялото въже падна във водата. Бе настъпила тишина.

Вече нямаше връщане назад. Тиан си сложи раницата и понечи да поеме по тунела, но осъзна, че въжето може да ѝ бъде от полза. Имаше ситуации, в които притежаването на подобна намотка представляваше разликата между оцеляване и смърт. Тя си отряза парче, намота го около рамото си и едва тогава продължи.

Вървя цял ден сред плетеницата проходи, много от които действително се оказваха наводнени. Настъпи момент, в който тя не можеше да направи нито крачка повече. Преценяваше, че вече би трябвало да е настъпила нощ. През цялото време не бе доловила признаци, че е преследвана.

Тя постла връхната си дреха, подложи раницата под главата си и се опита да заспи.

Но не успяваше да се унесе. Тялото ѝ бе изморено, ала умът ѝ не спираше да размишлява над очертаващите се пред нея възможности, никоя от които не беше приятна. Освен това ѝ беше мъчно за Джоейн.

Сиянието на кристала неизменно стоеше пред очите ѝ. Яркостта му не се бе изменила. Очевидно енергията не бе съхранена в него самия, иначе през тези дни щеше да се е изчерпал. Значи освен буден, кристалът бе способен да черпи енергия сам, без външна намеса. Ако това ѝ предположение се окажеше вярно, значи този кристал не приличаше на нито един от познатите ѝ хедрони. И вероятно беше много по-силен.

Тиан постави хедрона в сферата от жици, подреди топчетата в конфигурация, харесала се на окото ѝ, сетне си сложи шлема. Не усети нищо, затова размести топчетата. Пак нищо. Странно. От всеки хедрон би трябвало да долови полето. С мощ като притежаваната от този кристал, фокусирана през шлема и сферата, тя би трябвало да чуе движението на земята.

Може би кристалът беше прекалено силен, прекалено необработен. А може би функционираше на различен принцип. В действителност Тиан знаеше много малко за силите, с които бе работила през последните единадесет години.

Тя насочи вниманието си към другия кристал, който се наложи да бъде пообработен, преди да може да бъде поставен в гнездото на шлема. Вторият ѝ опит да го вложи се оказа успешен. Девойката пристегна скобите и си сложи шлема. Ярки цветове се втурнаха насреща ѝ, за да залеят ума ѝ: те се извиваха, сливаха, разливаха, нагъваха, изникваха, изчезваха. Започнаха да подсилват яркостта си, докато в един момент Тиан не се озова сред белота. Тя изгуби способността си да мисли, вижда, съществува.

Нямаше представа колко време е минало, когато се надигаше от пода. Шлемът лежеше до нея, а коремът я болеше. Сиянието на хедрона изглеждаше по-ярко. В средната му част блестеше искра, която изчезваше в средата на кристала.

Какво бе станало? Тиан се затрудняваше да се концентрира. Тя се облегна на стената и зачака болката да отмине.

Дали кристалът е притежавал тези характеристики от самото начало? Дали просто е стоял в онази кухина милион години, изчакващ? Чак я побиха тръпки. Как можеше да очаква да контролира нещо, владяло себе си тъй дълго? Тези последователности явно бяха се отпечатали в самата му кристална матрица. Не, подобно нещо не беше за нея.

Болките в стомаха упорито отказваха да си идат. Свободата бързо преставаше да ѝ изглежда тъй скъпа. Свободна за какво — да умре от глад в мрака? Нима подобна орис бе за предпочитане пред това да бъде глезена в размножителната палата, да доставя удоволствие на клиентите и да извлича удоволствие от тях? По време на престоя си и ежемесечните посещения бе чувала разговори между останалите жени — те бяха много доволни от задълженията си.

В момента животът ѝ се намираше извън контрол. Това беше непоносимо за Тиан. Именно по тази причина се бе задълбочавала толкова в работата си, тя ѝ бе предоставяла въпросния контрол. Навлезеше ли в света на чувствата, тя се объркваше. Отношенията с другите ѝ приличаха на схеми с размазани и неразбираеми очертания. Ето че Джоейн, единствения човек, към когото бе изпитвала привързаност, вече го нямаше.

Болките намаляха. Тиан приседна на пода и пипнешком подири шлема. С неловко движение го нахлузи. Другата ѝ ръка притегли сферата. Девойката я прегърна, внимателно размести орбитиращите топчета. Колко приятно беше отново да използва хедрон. Много приятно. Вече никога нямаше да се раздели с него.