Йън Ървайн - Геомант

— Но семейството ми не допускаше подобно нещо. Бижутер? Такова нищожно и невзрачно призвание? По реакцията им човек би си помислил, че съм пожелала да стана управителка на публичен дом. Не, аз бях орисана да бъда най-великата занаятчия на всички времена. Предопределена да върна позачезналата слава на рода Стирм. Това ми биваше повтаряно всеки ден. Нямаш представа как ме задушаваше амбицията им. Имаше само един проблем.

Иризис замълча. Ниш не каза нищо. След няколко минути тя продължи:

— Не умея да се включвам в полето, Ниш. Аз съм измамница!

Механикът се повдигна и запали лампата.

— Но това е невъзможно, Иризис. Ти изработваш най-съвършените контролери, които някога съм виждал.

— Лъжа, мамя и манипулирам останалите да направят това, което аз самата не мога. Имам голям опит. Върша го още от четиригодишна, когато установих, че съм изгубила таланта, притежаван от всеки член на семейството ми за последните пет поколения.

— Какво? — Ниш се вторачи в очите ѝ.

— Беше четвъртият ми рожден ден. Бях облечена в най-хубавата си рокличка с панделки, най-сладкото момиче на празненството! — Иризис изстреля думата с жлъч. — Всички правеха разни показни трикове, всеки се стараеше да надмине другия.

— Какви трикове?

— Знаеш, обичайните неща.

— Нямам представа. Никой в рода ми не притежава този талант.

— Извинявай, приемам, че всички знаят. В рода ми хората го правят толкова често, колкото и миенето на ръцете.

— Какво правят, Иризис? — раздразнено запита Ниш.

— Извличат енергия от полето, за да изпълняват различни номера. Например посред лято в къщата да завали сняг. Или пък да поднесат сурова вечеря и да сготвят яденето направо в чиниите. Глупави дреболии, разсмиващи глупави дребни люде. Както и да е. На моя рожден ден чичо Баркъс, предишният майстор, ми даде хедрон и ми заръча да им покажа какво мога. И обяви, че аз съм щяла да надмина всички, макар че съм била най-малка. Братята, сестрите и братовчедите ми вече бяха съумели да ме намразят, защото непрекъснато им бе повтаряно, че аз съм щяла да стана по-добра от всички тях, взети заедно. Не мога да ти опиша под какъв смазващ натиск се чувствах в онзи момент, какво желание изпитвах действително да се проявя.

— Прекалено бях напрегната. Знаех, че съм най-добрата, защото изпълнявах номера още от прохождането си. Но желанието беше прекалено силно, а аз бях твърде нервна. Усещах таланта дълбоко в себе си, но не можех да го разгърна. За миг ме споходи мисълта, че няма да успея. И това реши всичко. От този миг нататък… колкото по-усилено посягах към таланта си, толкова по-дълбоко потъваше той, докато накрая не го изгубих. Този ден научих ценен урок — горчиво додаде тя. — Не отстъпвай пред страха и никога не трепери за нещо. За каквото и да е!

— Не разбирам — каза Ниш. — Какво си изгубила?

— Способността си да се свързвам с полето. Мога да го видя, мога да си представя стъпките, нужни да извлека енергия от него. Мога да построя целия субетерен канал, нужен за целта. Но когато се опитам да го сторя, не се случва нищо.

— И какво направи тогава?

— Единственото, което едно красиво момиченце може да стори. Разплаках се. Мама се разкрещя на чичо. Настана голяма суматоха — всеки винеше всички останали. Баща ми ми поднесе специален подарък. Майка ми постави хедрона в ръцете ми и направи номер, като каза, че съм била аз: накара цветята във вазата да замръзнат, така че когато ги почука с пръст, те се натрошиха на късчета. Възрастните ръкопляскаха, братовчедите ми се мръщиха, голямата ми сестра ме удари, когато никой не гледаше, после всички се разотидоха. Този ден научих два важни урока. Да използвам красотата си и да лъжа. Семейството ми не искаше да чуе истината, затова аз продължавах с лъжите. Дори се научих да лъжа майка си. Не беше трудно, самата тя искаше да бъде заблуждавана.

— Лесно се сдобих с място във фабриката. Не беше проблем да заблудя чичо Баркъс, а бях придобила такива механични умения, че никому не би минало през ума за неспособността ми. Измамата ми послужи добре по време на чирашките ми години. А когато станах занаятчия, нещата се улесниха дори още повече. Останалите занаятчии и чираците вършеха моята работа, уж под претекст, че се учат. Действително притежавам забележителен наставнически талант, макар и роден от отчаяние. В редките случаи, когато горното се провалеше, започвах да беснея или разчитах на тялото си. Мразя се заради всичко това, Ниш, но вече не мога да се върна назад. Страхът от разкриване ме ужасява.