Йън Ървайн - Геомант

Експлодираха вулкани. Снаряди лава се извиваха в небето, за да отнесат разрухата си към далечините.

Тънките пръсти на Тиан намираха различни подредби за сферата. Топчетата тракаха като зърната на сметало. Нов образ изникна пред очите ѝ: фонтан от лава, смайващ с вцепеняващата си красота. Сетне той изчезна.

Тиан отново промени сферата и пред нея изникна младежът от сънищата ѝ. Балконът беше от бял мрамор, придобил червеникав оттенък от приближаващите се пламъци. Тъмните му пръсти се бяха вкопчили в парапета. Той стоеше загледан в хоризонта, като че очакваше да намери някакъв отговор.

Помощ , изричаха устните му.

Самият вик достигна слуха ѝ след цяла вечност. А може би това бе ехото му. Помощ!

— Идвам! — извика тя в съня си.

Той рязко се огледа.

Коя си ти? Къде си?

— Казвам се Тиан — тихо каза тя. — На девето ниво в мината.

Мината? Той не разбираше. Каква мина? Гласът му бе сурово привлекателен, макар и с много чудат изговор. Младежът наблягаше на всяка буква — м-и-н-а; п-о-м-о-щ.

— Тази край фабриката. Близо до Тикси.

Какво е Тикси?

В съня си Тиан се зачуди относно интелигентността на младежа. Но пък това беше просто сън. Тя знаеше това.

— Тикси е град в югоизточното крайбрежие на Лауралин, сред Великите планини.

Лауралин? Удивлението му беше такова, сякаш Тиан бе посочила повърхността на слънцето за свое местонахождение. Лауралин? Той извика с такава настойчивост, че Тиан настръхна. Говориш от САНТЕНАР?

Тръпките пълзяха по черепа ѝ.

— Естествено, че от Сантенар. Къде другаде бих могла да бъда?

Той рязко изчезна от балкона и Тиан го чу да казва:

Слава на боговете, чичо, получихме отговор! От Сантенар!

За голямо огорчение на Тиан сънят изчезна и не се появи повече. Тя се събуди малко след това. Явно се беше мятала толкова силно, че си беше ударила главата в каменната стена. Будна, тя прекара часове в опити да конфигурира сферата, но резултат нямаше. Младежът не се появи отново.

Накрая тя отново заспа, а когато се събуди, споменът от предишния сън все още не беше изчезнал. Със сигурност не беше кристален сън, защото тя си спомняше всяка подробност от него. Образите се бяха запечатали в съзнанието ѝ.

Младият мъж действително съществуваше, не беше някаква халюцинация. А това означаваше… Бузите ѝ се изчервиха при спомена за онези чувствени сънища. Ами ако той също споделяше виденията ѝ? Какво щеше да си помисли за нея? По някаква причина начинът, по който младежът щеше да я възприеме, силно вълнуваше Тиан.

Нямаше смисъл от последващи дискусии, затова Иризис не ги и поде. Но в интерес на истината тя нямаше представа относно исканото от перквизитора и как би могла да го изпълни. Как се очакваше от нея да работи с Юлия, която потръпваше при най-малката светлинка, допир или звук? И как можеше вижданото от свръхсетивната девойка да бъде предадено?

Иризис отиде в работилницата на Тиан и отпусна глава в ръцете си. Някой я беше излъгал. Сега ставаше ясно, че на Тиан и през ум не ѝ е минавало да саботира фабриката. Иризис бе позволила на чувствата и амбициите си да я подведат. И сега трябваше да плати за проблемите и страданията, които бе причинила. Съществуването, което бе построила с такова внимание, сега стремглаво рухваше около нея. И не можеше да бъде издигнато отново.

— Има ли напредък, занаятчия?

Строгият глас на Джал-Ниш я изтръгна от унеса на отчаянието. Тя повдигна глава и го видя застанал на — или по-скоро изпълнил — прага.

— Това е нетипичен проблем — сковано отвърна тя. — Налага ми се да обмисля подробно, преди да пристъпя към проектирането.

Дори и в нейните собствени уши думите звучаха неубедително.

— Спешно е! — студено напомни той.

— Съществуват много неизвестни, които трябва да определя. Как да общувам с Юлия, как точно функционира талантът ѝ, как да го впрегна. Подобно устройство не е било изработвано преди. Създаването му не е нещо, което може да бъде отметнато за няколко часа. Дори съществува възможността исканото от вас да е практически неизпълнимо.

— Моли се да не се окаже така.

Сега Иризис отпусна глава върху плота на масата толкова силно, че си нарани челото. По-лошо от каквото и да е — смърт, дори размножителната палата — би било разобличаването ѝ пред нейното семейство.

Иризис мразеше роднините си заради това, което ѝ бяха причинили, ала същевременно трепереше да получи одобрението им и да постигне поставените от тях цели. Подобни новини биха опустошили майка ѝ. И това не би било най-лошото. Тя, Иризис, щеше да бъде вписана в семейната История като измамница. Чернотата върху името ѝ щеше да бъде увековечена. И като се вземе предвид почитта, която на Сантенар отдаваха на Историите, падението ѝ сигурно щеше да бъде помнено до края на вечността. Тези хроники бяха същината на тукашната цивилизация; център, около който се съсредоточаваше всичко — и дребно, и велико.