Йън Ървайн - Геомант

Джал-Ниш изведе Иризис и затвори вратата след себе си.

— Веднъж изпадне ли в подобно състояние, възможно е да остане в него часове наред. Ще дойдем по-късно. Ще изпратя още хора да търсят, в случай че това наистина е Тиан.

— А има и друга възможност.

Перквизиторът я погледна въпросително.

— Юлия изобщо да не я видяла, а просто да казва неща, които смята, че искаме да чуем.

— Внимавах да не говоря за това пред нея.

— Цялата фабрика говори за Тиан. С този си слух Юлия би могла да чуе разговор в другия край на коридора.

— Може би, но тя е всичко, с което разполагаме.

— Все още не разбирам защо ми я показахте — отбеляза Иризис, докато двамата се отправяха обратно към работилницата ѝ.

— Нима? Юлия е в състояние да съзира всякакви енергийни излъчвания, без значение дали идват от естествени източници — възли и кристали, — или от хора, използващи Тайното изкуство. Тази ѝ способност е безпрецедентна. Помисли само от каква полза бихме имали от нея на бойното поле. Тъй като нашата гравитация е прекалено силна за лиринксите, те летят с помощта на преобразувана енергия. Ако разполагаме с човек като Юлия, те вече няма да бъдат в състояние да ни нападат изневиделица. Само че ни е нужен и занаятчия, човек като теб, който да определя виденията ѝ. Не съм се спрял на теб, защото си много специална, ако това си мислиш. Но ти си най-добрата от наличните във фабриката занаятчии, освен това днес на два пъти прояви храброст и самоинициатива. Ще проектираш и изработиш контролер специално за Юлия, така че тя да може да проследява всички, които използват Тайното изкуство — и лиринкси, и човеци! Когато го изработиш, ще намериш Тиан.

— С какво тя е толкова важна? — попита Иризис. — Има хиляди занаятчии…

— Защото скрутаторът нарежда така! — сопна се Джал-Ниш. — Твоята глупост е привлякла вниманието му към нея. Наредено ми е да я доведа. От мен зависи скрутаторът да получава това, което иска! Успехът ще ти донесе спасение. Провалът ще ти донесе смърт. Така че се захващай за работа.

Сред непрогледния мрак бе трудно да се определи изтеклото време. Когато гладът ѝ стана болезнен, Тиан прецени, че трябва да са минали поне десет часа. Тя изяде малък резен от козето месо, малко хляб и оризова топка, след което легна да спи. Нямаше какво друго да прави.

Когато се събуди, изяде дажбата, която си беше определила за закуска, и започна да се разхожда по тунела. Фенерът ѝ отдавна бе угаснал, но това не я притесняваше. Вече бе привикнала към тъмнината, а ако ѝ потрябваше светлина, сиянието на кристала беше достатъчно.

Тя приседна на входа на тунела, провеси крака в шахтата, заслуша се. На моменти тишината бе разкъсвана от стърженето на огромните колела, изтеглящи руда и транспортиращи миньори между нивата. Имаше много активност на следващия ден след смъртта на Джоейн, докато търсенето продължаваше.

След това мината се върна в обичайната си рутина. Асансьорът беше особено ангажиран два път дневно, около пет сутринта и пет вечерта, в началото и края на смените. Веднъж Тиан чу и грохота на срутване, при което от тавана на тунела ѝ се посипа прах.

Често из шахтата ехтяха викове, миньорите разговаряха. В началото главно обсъждаха смъртта на Джо, понякога споменаваха и войната. По цялото крайбрежие нападаха лиринкси, дори недалеч от Тикси. Но впоследствие темата на разговор също се възвърна към (явно) обичайното — говореха за работата си, за рудни жили, които били богати, но пък трудни за следване, за местата, на които имало риск от срутване. Монотонно и отегчително.

Тиан често си спомняше за страницата от регистъра в размножителната палата. Тя се бе запечатала пред очите ѝ, но името на баща ѝ все така си оставаше неразгадаемо. Трябваше да намери човек, който го е познавал.

Ако някога се измъкнеше.

Още по-често се замисляше за сияещия кристал и за странното поле, което той ѝ бе показал. Дори самият допир до него се бе оказал ободряващ, въпреки че последователностите на видяното поле бяха напрегнали мозъка ѝ почти до краен предел. Можеше ли да направи нов индикатор от него? Приборът страшно ѝ липсваше, но ако използваше този кристал, дали щеше да съумява да го овладее? Той можеше да ѝ причини кристална треска. Може би трябваше да използва обикновения кристал — ала колко невзрачен ѝ се струваше сега… Освен това той притежаваше десетина несъвършенства, които при обичайните за работата ѝ обстоятелства биха наложили отстраняване.