Йън Ървайн - Геомант

— Но останалите обвинения срещу мен все още са в сила?

— Ти призна извършването на сериозни престъпления. А Фин-Мах ми каза…

— Да? — Тя стисна юмруци под масата.

— Каза ми, че си суетна, горда и с изключително високо мнение за себе си. Но че това е начинът ти да се защитиш от прекалено властна майка, баща неудачник и семейство, отчаяно опитващо се да изживее чрез теб някогашната си слава. Че не притежаваш морални удръжки и би сторила всичко, за да се издигнеш и отстраниш стоящите на пътя ти. Че си дръзка, дори неразумна, и неспирно преследваш крайната си цел. Че имаш отчаяна нужда от признание.

Не би седнала да спори за това, иначе щеше да падне в собствените си очи.

— Всичко това е истина. — Тя се престори на отегчена. — Аз съм това, което съм. Или по-скоро това, което обстоятелствата и собственият ми ум са ме направили.

— Така е. Точно по тази причина съм тук. Имам определена задача за теб. Успешното ѝ изпълнение по случайност може и да те реабилитира.

— Задача?

— Може и така да се определи.

С бързи крачки перквизиторът отиде до вратата, убеди се, че никой не ги подслушва, отново я затвори. Сетне си придърпа стол и се настани срещу нея.

— В моята провинция биват провеждани определени експериментални процедури. Да видим как да се преведе терминът… Усещане отдалеч, проследяване.

— На хора?

— Индиректно. На практика бива проследявано използването на енергия — Тайното изкуство.

— Аз не умея да го използвам.

— Довел съм със себе си човек, притежаващ вроден талант. Тя може да усеща кога и къде бива използвана енергия. Тая надежди, че тя може да ни бъде от полза при разрешаването на определен неотдавнашен проблем.

— Изчезването на полето в Миниен — сети се Иризис.

— Да. Не са ни известни поводът и причината за тази катастрофа. Дали полето е изчезнало безвъзвратно, или ще се появи отново.

— Дали ние сме го изцедили — рече занаятчията, — или врагът е открил начин да го изключва.

— Именно. Имаш остър ум, занаятчия.

Тя се прозина, умишлено.

— Десетки майстори и гадатели работят над проблема, но до момента няма напредък — заяви Джал-Ниш.

— Трябва да погледнем възловата точка отвътре.

Перквизиторът изглеждаше сепнат, но бързо се опомни.

— Четеш ми мислите. Тъкмо това се надявам да постигна с моя адепт — перцептора.

— Защо ми казваш това?

— Нейният талант не е достатъчен, защото е придружен от невъзможна за коригиране слабост.

— Не разбирам за какво говорите.

— Защото още не съм ти обяснил. Ела.

Той я поведе сред фабриката, пълна с бездействащи работници. Толкова скоро след атаката никой не можеше да се съсредоточи. Двамата минаха покрай кабинета на Ги-Хад, чиято врата бе строшена, завиха иззад ъгъла и поеха по дълъг коридор, в края на който имаше затворена врата. Джал-Ниш спря, откачи фенер, затвори го почти изцяло и отвори вратата. Когато и Иризис влезе, перквизиторът плътно притисна вратата.

В един от ъглите на помещението се беше свила девойка. Тя закри лицето си с длани и изхлипа.

— Юлия — меко каза Джал-Ниш, — това е занаятчия Иризис. Поздрави я.

Девойката трепна и бавно започна да сваля ръце. В първия момент Иризис си помисли, че насреща ѝ стои дете, но когато Юлия се изправи, оказа се, че тя е млада жена, с очертаващи се форми, дребна. Ръцете и краката ѝ действително приличаха на детски. Беше гола, разхвърляла дрехите си по пода. Кожата ѝ бе бледа до безцветност. Прозрачна коса, като източена от водни нишки. Същото важеше и за веждите и миглите ѝ. Заради липсата на цвят по кожата ѝ, кръвоносните ѝ съдове се виждаха ясно дори и на тази светлина. Розовата ѝ плът също прозираше.

Юлия се извърна от светлината, макар последната да беше съвсем слаба. Иризис реши, че момичето се крие заради някаква деформация, но когато Джал-Ниш насочи светлината на фенера встрани, девойката отново погледна към посетителите си и занаятчията можа да види, че Юлия изглежда напълно здрава. Единствено очите ѝ бяха странни, необичайно едри, без цвят и без видими ириси. Дали тя не беше малоумна?

— Боли — изрече Юлия с глас, безцветен като косата ѝ. Светлината наистина изглеждаше да я е наранила, защото по долните ѝ мигли блестяха сълзи.

— Кажи здравей, Юлия — подкани я перквизиторът.

— Здравей, Иризис. — Гласът на Юлия сега копираше специфичния говор на Джал-Ниш. Погледът ѝ преминаваше право през Иризис, сякаш занаятчията не беше там. Или сякаш самата Юлия не виждаше нищо.