Йън Ървайн - Геомант

По принцип всеки кристал се нуждаеше от внимателна обработка, последвана от часове или дори дни внимателно синхронизиране (това състояние приличаше почти на транс), преди да стане готов да бъде събуден и да се превърне в хедрон. Сияещата бипирамида нямаше нито един дефект. Още сега би могла да бъде инсталирана в контролер.

Този кристал изглеждаше вече събуден. Тиан изпитваше силен копнеж към него, ала към това ѝ чувство се прибавяше и страх. Подобен кристал трябва да е предопределен за велик гадател, притежаващ силата да го овладее и визията да го използва за неща, съответстващи на истинския му потенциал. А не за някаква си занаятчия. Притеснена, Тиан прибра и двата кристала.

На третото утро Тиан не чу нищо. Това я притесни. Мината работеше всеки ден, с изключение на редките празници, само че този месец такива нямаше. С помощта на инструментите си тя направи кука, прикачи я към корда и придърпа най-близката кошница. Предпазливо се издигна до най-горното ниво, за да разгледа. В края на тунела се виждаше карирана сянка, което значеше, че решетката е спусната.

Занаятчията се промъкна до входа. Утрото навън бе мрачно, валеше суграшица. Мината действително беше пуста. Нещо не беше наред. Тя с лекота се справи с ключалката, повдигна решетката и се промуши отдолу. Сетне пое по тъмния склон към фабриката.

Трудно се вървеше сред прясно падналия сняг. Други дири не се забелязваха, това също беше тревожно. Достигнала края на храсталака, тя спря. От това място се виждаха стените на фабриката. А те бяха покрити с белези от обстрел. Канари се въргаляха по пътя. Едно от крилата на портата лежеше строшено. Отнякъде се издигаше дим.

Край стената лежеше тялото на лиринкс, разперил едното си крило. Втори иноземен труп лежеше вляво от входа. Наоколо гъмжеше от хора, които се държаха встрани от труповете на създанията.

Разбира се, подобно нападение бе напълно разбираемо и предвидимо. Защо им е на лиринксите да чакат завършването на кланкерите? Далеч по-лесно щеше да е да унищожат самия източник. Несъмнено следващата им цел щеше да бъде мината.

Тя тъкмо се чудеше дали да излезе от укритието си, когато зърна висока, русокоса фигура. Иризис! Тиан се дръпна още по-навътре, при което неволно стъпи върху суха клонка.

— Какво беше това? — долетя нервен вик откъм портата.

— Лиринкс! — кресна друг. — Убийте го.

Тиан побягна. Гръмнаха викове, край нея зафучаха стрели. Нещо изрева през клоните над нея — специален болт, оформен така, че по време на полета си да издава звук, наподобяващ писък. Занаятчията настръхна. Тази тълпа възнамеряваше първо да простреля всичко мърдащо и едва впоследствие да проверява какво е. Не че смъртта на една разплодница щеше да притесни някого.

Тиан имаше само един шанс: да набере колкото се може по-голяма преднина. Тя се втурна между дърветата, едва не се подхлъзна. Облаци мъгла се стелеха на пътя ѝ. Ставаше все по-мрачно. Ето че голата пустош пред мината изникна отпреде ѝ. Бе оставила раницата си в началния проход, не можеше да я зареже.

Решетката почти не се виждаше заради мъглата. Тиан с всички сили тичаше през снега. Ако успееше да се добере до входа незабелязана, имаше шанс преследвачите ѝ да решат, че „лиринксът“ е поел към миньорското градче. Тя тласна решетката нагоре и се претърколи през пролуката.

Точно я спускаше отново, когато тълпата изникна от гората. Дали я бяха забелязали?

— Ето там! — чу се ревът на Ги-Хад. — Влезе в мината. Стреляйте!

Тиан се притисна към стената. Още стрели и пищящи болтове полетяха към нея. Някои отскочиха от решетката, но други влетяха през пролуките. Една стрела прелетя досами главата ѝ, изтръгвайки искри от камъка с металния си наконечник. Младата жена грабна раницата си и приведена затича обратно към асансьора. Скочи в кошницата и започна да се спуска припряно.

Дъното на кошницата удари вода точно под девето ниво. Тя метна раницата си във входа на тунела. В същия момент над главата ѝ долетяха викове. Болт се вряза във водата, последван от хвърлен камък, оплискал Тиан. Ако я последваха и тук, с нея беше свършено. Може би нямаше да се осмелят, но във всеки случай девойката нямаше намерение да рискува.

Тиан стъпи върху ръба на кошницата, за да се прекачи в прохода, а в този миг отгоре долетя камък, който падна право на мястото, където тя се бе намирала допреди мигове, и проби дъното на коша. Внезапно кошницата се разклати и започна да се издига нагоре. Тиан се вкопчи във въжето, извади ножа си и започна да реже нишките. Не се осмели да го отреже изцяло (страхуваше се да не падне), затова остави въжето протрито и скочи в тунела.