Йън Ървайн - Геомант

Дори невежите селяци знаеха Историите си наизуст, с обхват десет поколения, че и повече. Останалите семейства ги записваха. Нейният род, родът Стирм, пазеше спомени за двадесет и шест генерации. Осемстотин седемдесет и една години. Детството на Иризис бе минало в заучаването на семейните хроники. И това не беше нищо. Най-високопоставените фамилии притежаваха записи, простиращи се три хилядолетия назад. Разполагаха и с личен хроникьор, по всяко време готов да предостави справочна информация.

Историята на семейството ѝ беше за нея едновременно и океан, в който Иризис се давеше, и опънато въже, в което тя се беше вкопчила като опора.

Тя излезе, заключи вратата и отиде в стаята на Крил-Ниш. Механикът все още спеше дълбоко. Иризис приседна на крайчеца на леглото му и за дълго остана загледана в спящия. Дори Ниш, който преди няколко седмици бе умолявал за ласката ѝ, сега я беше изоставил. Иризис не можеше да го вини, ала усещането се бе оказало неочаквано болезнено. Трябваше да се махне преди да е била отхвърлена отново, само че нямаше къде да иде.

Тя свали ботушите и чорапите си и се мушна под завивките. Тялото на Ниш беше затоплило леглото. Иризис се притисна към него, студена, и заспа.

Младата жена се събуди сред сумрак. Скоро Ниш също се раздвижи и я прегърна. Иризис внимателно го притисна към себе си.

— Иризис? — прошепна механикът.

Тя усети напрежението му.

— Да, аз съм — прошепна тя в ухото му. — Ако искаш да си ида, кажи.

Ниш стисна ръката ѝ.

— Ти ми спаси живота.

Тя не отговори.

— Какво правиш тук, Иризис?

— Трябваше да избера между теб и самоубийство.

— Иризис!

Младата жена напразно опита да прикрие хлипа си с кашлица.

— С мен е свършено, Ниш. Ще разкрият, че съм измамница.

— За какво говориш?

Тя му разказа за Юлия и възложението на Джал-Ниш.

— Перцептор! — възкликна той, само че думите му преминаха в стон.

Иризис рязко се повдигна:

— Добре ли си?

Загрижеността ѝ я изненада. В настоящото си състояние Ниш не би могъл вече да ѝ е от полза. Но тя действително се притесняваше за него.

— Имам чувството, че някой е мушил врата ми с меч.

— Раната е лоша. — Иризис се загледа в мрака, скрил тавана. — Работил ли си с перцептори преди?

— Чувал съм да се споменава за тях, когато бях писар, но никога не съм срещал. Възможно е тогава да са говорели именно за тази Юлия.

— Какво си чул?

— Теоретизиране и пресилена възторженост. Моят наставник бе на мнение, че тези хора са същинска благословия. А негов приятел, адвокат, смяташе цялата идея за безсмислица и ненужен разход на време и пари. Татко заемаше средна позиция. Ако от някоя идея има практическа полза, той става неин привърженик и вярва в нея. Доколкото зная, перцепторите са странни хора, много нестабилни.

— Юлия е тъкмо такава. Тя има повече недостатъци и от мен.

— Какво искаш да кажеш? Ти все още си занаятчия, все още има надежда да получиш постоянна майсторска степен. След това, което направи тази сутрин, кой би повярвал…

— Ниш! — Тя го хвана за ръката, за да го накара да замълчи. От устата на Иризис противното прозвище не го дразнеше. — Истина е, че предците ми са все прословути занаятчии и майстори. Двама сред тях дори са овладели абсолютния връх на изкуството. Но аз не съм като тях, Ниш.

— Още от деня, в който майка ми усетила, че носи плод, тя започнала да построява плановете за бъдещето си дете. След раждането си не съм била заобиколена с възклицания относно външния ми вид, а с приготовления за бъдещето ми, които не са били нищо повече от огледален образ на миналото. Мислиш, че баща ми и чичо ми са постигнали много, защото са притежавали майсторско звание? Семейството ми гледа на тях като на неудачници, защото не са се издигнали до най-високата възможна степен. Те били обикновени майстори, непростимо падение. На мен се падаше да реабилитирам рода.

— От малка бях пленница на нашите Истории. Останалите невръстни си играеха с играчки, а на мен връчиха мънички инструменти, бракувани хедрони и стари контролери. Още не можех да ходя, но вече умеех да разглобявам и сглобявам контролерите. Преди да навърша шест, сама изработвах частите им. Преди да навърша дванадесет, можех да изработвам всичко — и най-дребната част за джобен хронометър, и най-изящното бижу, и най-сръдкавите оптични лещи. Мечтаех да стана бижутер. Знаех, че притежавам рядко умение в изработването на красиви неща. Дори контролерите ми представляваха произведения на изкуството.