Йън Ървайн - Геомант

— Беше обикновена дрязга между любовници, за което не се нуждая от помощта ти. Престани да се месиш в живота ми, тате.

Тези думи явно представляваха еквивалент на плесница, защото Джал-Ниш Хлар изглеждаше като зашлевен. За пръв път някое от децата му се осмеляваше да му противоречи. Сетне кимна, сграбчи Иризис за ръката и я дръпна.

— Върви в работилницата си. Времето не чака.

— Тя остава! — рязко заяви Ниш.

Иризис местеше поглед между двамата. Какво бе замислил Ниш?

— Двамата работим над проблема, който си ѝ задал — продължи механикът.

— Той няма нищо общо с теб, Крил-Ниш — отвърна баща му.

— Аз съм механик. Умея да изработвам и сглобявам. Зная как да разговарям с хората, владея много езици. Иризис и аз ще се научим как да общуваме с Юлия и ще разрешим проблема ти, татко.

Лицето на перквизитора бе станало неразгадаемо. Той се навъси, кимна и тихо затвори вратата след себе си. С треперещи ръце Ниш запали фенера и приседна на леглото. Лицето му бе лъснало от пот.

Иризис не помръдна.

— Защо направи това?

— Ти какво очакваше да сторя?

— Да му кажеш истината — отвърна простичко тя. — Нека не се заблуждаваме, Крил-Ниш. Аз не съм добър човек, ти също.

— Може и така да е. Ала от своето детство съм запомнил едно: да бъда верен на семейството и приятелите си .

Иризис усети неочаквана буца в гърлото си и се постара да я прикрие. В живота ѝ бе имало малко приятелство. Взаимоотношенията ѝ с останалите винаги се бяха ръководили от правилото „използвай повече, отколкото биваш използвана“. Приятелството беше слабост, която останалите допускаха. Никога не бе го разбирала.

— Защо, Ниш? Извинявай. Крил-Ниш.

— Зная, че лъжеш, мамиш и заговорничиш. И че може би си убила аптекаря. Но и те видях тази сутрин на стената. Ти демонстрира храброст, която аз не притежавам.

— Бях ужасена! Трябваше да го убия, иначе то щеше да убие мен. Да бъда изядена от лиринкс… — Жената потръпна.

— Значи още по-похвално — меко възрази Ниш. — Ти уби лиринкс съвсем сама, Иризис. Не са много хората, които са в състояние да се похвалят с нещо подобно.

— Просто имах късмет с изстрела — рече тя, все още нащрек.

— Майсторски изстрел! А операцията ти спаси живота ми.

— И имаше равна вероятност да те убие. Може пък да съм се опитвала да сторя точно това, а…

— Но не си го сторила. Всички останали се бяха вцепенили, а ти на мига разбра нужното. Те щяха да ме оставят да умра, защото бяха прекалено изплашени да направят опит. А ти опита, макар да знаеше, че ако се провалиш, ще умреш на свой ред. Перквизиторът не е от онези, които прощават.

— Това беше порив. Дори не спрях, за да се замисля за последствията.

— Преценила си всичко в рамките на миг. Възможно ли е… възможно ли е да си влюбена в мен, Иризис?

Тя не можеше да повярва, че Ниш — или който и да било друг — би седнал да мисли за нейните чувства.

— Не се ласкай, петнисти ми Ниш-Нашчо. Любовта превръща в глупаци и най-умните хора. Аз само се опитвах да си спечеля благоразположението на баща ти.

— А преди няколко минути аз исках да придобия благосклонността на твоето семейство! — остро каза той. — Ако нямаш нищо против, ще си лягам. Уморен съм и вратът ме боли. Лека нощ!

Иризис остана в сянката на полузатворения фенер. Понечи да каже нещо, но замълча.

— Защо още стоиш? Какво има? — раздразнено попита механикът, притиснал врата си.

— Нищо — прошепна тя. — Нищо.

Занаятчията излезе и безшумно затвори вратата след себе си. Върна се в притъмнялата работилница и седна пред масата, за да размисли. Разхождаше се сред пустошта и обръщаше разни камъни, с очакването да открие нещо отровно под тях. Но не го стори. Откриваше само студени сенки, а също и неща, които ѝ бяха непознати.

Същата нощ пристигна скит, донесъл съобщение от скрутатора. Съдържанието му не бе оповестено, ала изглежда представляваше още лоши новини. Бледният и неспокоен Джал-Ниш набързо се посъветва с Фин-Мах, след което разпрати хора.

На сутринта Ниш научи, че Ги-Хад е взел група войници и е слязъл в мината, за да преследва лиринкс. Дори и най-храбрите ратници не горяха от желание да се спуснат сред този нестабилен лабиринт, ала дългът си беше дълг.

Иризис изникна на прага около осем сутринта.

— Ниш, баща ти нарежда да дойдеш да се срещнеш с перцептора.

— Почакай! — викна след нея механикът, но тя не му обърна внимание.

Крил-Ниш се облече с цялата бързина, която му отпускаше раната във врата. Толкова го болеше, че още не можеше да си върти главата. Освен това се чувстваше изтощен.