Йън Ървайн - Геомант

Скоро той бе повдигнат и отнесен. Един от носачите бе Иризис. Гръдта ѝ се поклащаше над лицето му. Мъглата, вдигнала се пред очите му, не позволяваше на Ниш да види останалите хора.

Той отново дойде на себе си на операционна маса в лазарета. Бяха го обкръжили десетина души, сред които и баща му — чието лице изразяваше ужас, несъзиран досега от Ниш. Може би Джал-Ниш действително бе привързан към сина си.

До перквизитора бе застанал целител Тул-Кин — неприятна за младия механик гледка. Отблизо вените по носа и бузите на лечителя изглеждаха ужасно. Също тъй неприятен бе и дъхът му, усърдно пропит с ревеновата ракия, като онази, която миньорите обичаха да варят. По принцип слабата бира бе единственият алкохол, разрешен във фабриката, само че на целителя се полагаше спирт — за дезинфекция. Уви, печално изключение.

— По-бързо, човече! — викна Джал-Ниш. — Извади стрелата и го заший, преди да му е изтекла цялата кръв!

Тул-Кин започна да кърши тлъстичките си ръце.

— Не смея. Потънала е между артериите и има три остри ръба. Едно погрешно движение — и той ще умре.

— Пиян идиот — ревна перквизиторът. — Къде по дяволите е Ги-Хад?

— Преследва врага, сър — заяви някой. — Едно от чудовищата нахлу в кантората.

Ниш се чувстваше замаян, макар че умът му бе прояснен. Щеше да умре, защото целителят не се осмеляваше да опита да го спаси.

— Само с това жалко подобие на целител ли разполагате? — настояваше Джал-Ниш Хлар.

— Също и старата Рузия, сър — отвърна непознатият глас. — Само че тя е почти сляпа и ръцете ѝ треперят силно. И аптекар Мул-Лим. Той умееше да си служи с триона за кости, когато се наложеше, но…

— Но проклетият глупак е мъртъв! — процеди Джал-Ниш. — Самоубил се е, освен ако друг не му е помогнал. — Той намръщено се загледа към сина си. — Може би това е проява на съдбата.

Ниш също разпознаваше иронията, но не можеше да я оцени.

Плесница, ругатня, гръмване на женски глас.

— Не смей да ме докосваш или ще си събираш черепа парче по парче. Махни се от пътя ми.

Това беше Иризис. Събраните се отдръпнаха, за да ѝ направят път. Тя си беше облякла долна риза, ала тъй впита, че ефектът от дрехата бе подсилващ.

— Какво си мислиш, че правиш? — озъби се Джал-Ниш.

— Спасявам живота на безполезния ви син — тихо отвърна тя. — Или пък прекратявам мъките му.

В едната си ръка жената държеше медна тръбичка, а в другата малък занаятчийски чук.

— Върви по дяволите! Тул-Кин, върни се веднага!

Лечителят се беше оттеглил в ъгъла, където с грозна жадност лочеше от манерка. Когато бе доведен отново в отговор на нареждането на перквизитора, ръцете на целителя трепереха тъй силно, че ножът, който му подадоха силом, се тресеше.

— Е? — арогантно рече Иризис.

Джал-Ниш затвори очи, отвори ги отново и обърса сълза.

— Той ще умре, нали?

— Ако продължи да губи кръв със същото темпо — каза една от сестрите, — не му давам повече от час.

Перквизиторът махна с ръка:

— Не виждам как би могло да стане по-лошо.

Иризис се приближи до масата, наведе се над Ниш и огледа раната.

— Наконечникът на стрелата е метален и е с дължината на острието на малък нож. Триъгълно острие, с много остри ръбове. Пронизало е мускулите на врата му. Върхът стърчи от другата страна, досами гръбнака. Ако острието бъде раздвижено, независимо в каква посока, съществува риск някой от ръбовете му да пререже вената, което означава, че той ще умре за няма и минута.

Тя взе медната тръбичка, погледна още веднъж, за да се убеди, че диаметърът ѝ е подходящ, след което започна да я пъхва в цепнатината във врата на Ниш. Той изрева и припадна.

— Още по-добре — промърмори Иризис и намести тръбичката над края на наконечника. Последва тих влажен звук, през медната тръбичка започна да изтича кръв.

Лицето на Иризис се беше покрило с капчици пот. Дузина души стояха около масата, но всички мълчаха. Всички бяха затаили дъх.

Занаятчията внимателно започна да раздвижва заседналата тръбичка, за да я извади. Трябваше да бъде предпазлива, защото и най-малкото разместване на острието можеше да се окаже фатално. Извади тръбата, обърса я в ризата си, избърса и пръстите си по същия начин, след което отново започна да вмъква тръбичката в раната. Този път тя не заседна.

— Повдигнете му главата! — отсечено нареди Иризис.

Джал-Ниш го стори. Той изглеждаше втрещен. Младата жена хвана врата на Ниш с едната си ръка.

— Дръжте го здраво.

От джоба си тя извади малка капачка и я прикрепи към края на тръбичката. После взе чука си и с един рязък замах, накарал присъстващите неволно да се сепнат, удари върху капачката. Тръбичката щръкна от другата страна. Ниш с крясък се свести и започна да се гърчи.