Йън Ървайн - Геомант

Без да се прикрива, Флин смигна на Лекс, после повдигна ръка, хванала миньорски чук. Последва замах. Ниш трепна, решил, че миньорът се опитва да удари него, но инструментът се стовари върху спирачката. Кошницата полетя надолу, а стомахът на механика се качи в гърлото му.

Когато можа да се пребори с давенето, Крил-Ниш започна да крещи. Чуваше как Флин буквално реве от смях.

Край тях все по-бързо и по-бързо прелитаха отвори. Ниш вече бе започнал да се готви да посрещне края си, когато кошницата взе да забавя ход. Минаха четвърто ниво, след което забавянето продължи и те спряха точно на пето. Лекс бе сложил спирачката.

Ниш току-що бе станал жертва на редовен номер, погаждан на новаците и нежеланите посетители.

Входът на нивото бе осветяван от фенер. Крил-Ниш дари Флин с поглед на нескрита омраза, на който бе отвърнато с безразличие. Миньорите бяха дръзновени хора, признаващи единствено собствената си йерархия. Ако Ниш някога станеше инквизитор, хубаво щеше да се погрижи за тях.

Но вероятността за това бе малка. Предстояха му големи усилия, за да избегне изпращането на фронта, да не говорим за връщането му като осведомител. Механикът се отърси от мечтите за власт и мъст. Опита се да потисне и клаустрофобията си, макар да не успя.

— Къде можем да намерим Джоейн?

Флин взе фенера и закрачи по тунела. Миньорът се оказа по-нисък дори и от Ниш. Такива бяха повечето от тях: дребни, жилави и стари. Крил-Ниш го последва, потръпвайки при мисълта за тоновете скална маса, надвиснали отгоре им.

Джоейн го нямаше на мястото, на което работеше обичайно. Не го намериха и в тунелите, известни на Флин. Ниш разглеждаше кристалните жили и се чудеше, как старият миньор бе знаел кои да избира. На него самия всички му изглеждаха еднакви.

В крайна сметка претърсиха цялото пето ниво, което им отне много часове и няколко презареждания на фенера. Не откриха следи нито от Джоейн, нито от Тиан. Когато двамата се върнаха до асансьора, Ниш можеше да види, че водачът му е притеснен. Флин удари камбаната и ги издигна до главното ниво.

Продължителното време, прекарано долу, с нищо не бе облекчило фобията на Ниш. Дневната светлина, която съзря откъм входа на мината, беше същински балсам за очите му. Беше утро, което означаваше, че бяха търсили цяла нощ.

Кошницата бе посрещната от натрупала се тълпа.

— Няма и следа от него — викна Флин.

— На горните нива също — тихо рече един млад миньор. — По-добре да слезем на шесто.

Ниш започна да се изкатерва от кошницата, стъпи лошо и едва не полетя в шахтата. Някакъв едър мъжага го извлече на безопасно място и го остави да се свлече на пода — коленете на Ниш се подгъваха.

Механикът видя приближаващи се към него ботуши и повдигна очи. Видя следователя, Ги-Хад, а също и други хора, които му бяха непознати. Всички те се отдръпнаха, за да направят път на нисък, пълничък мъж. Сърцето на Ниш подскочи. Как беше възможно да е стигнал тук толкова бързо? Трябва да е пътувал денонощно в продължение на две седмици!

— Ставай! — каза перквизитор Джал-Ниш. Гласът му звучеше като заводската рудомелачка.

Ниш се надигна, за да се изправи пред баща си. Джал-Ниш Хлар едва бе навлязъл в четиридесетото си десетилетие и изглеждаше добре — въпреки късите крачета и шкембенцето. И беше по-висок от сина си, нещо, за което Ниш не можеше да му прости. Носът на провинциалния инквизитор бе гордо извит. Стриктно поддържана брада сочеше към гърдите му. Косата беше гъста и тъмна, а очите се отличаваха с неизменен блясък, впрочем изчезващ при разпити. В спокойна обстановка Джал-Ниш бе приятен събеседник, който обаче никога не забравяше жилката си на безжалостност.

Сега блясъчето в погледа му беше изчезнало. Ниш знаеше, че няма да получи някакво по-специално отношение. Баща му не беше от хората, склонни да допускат компромиси.

— Докладвай — рече Джал-Ниш Хлар.

— Претърсихме цялото пето ниво. Няма и следа от нея.

— А намери ли приятеля ѝ?

— И от Джоейн също нямаше следа.

Устата на перквизитора се превърна в тънък, безкръвен разрез.

— Ти си имбецил, Ниш. Но един ден аз ще бъда скрутатор. Дори твоята глупост няма да ми попречи. Стягай се за фронта, сине!

Ниш бе разпитан от баща си и Фин-Мах. Усещането можеше да се сравни с изтърпяното телесно наказание, само че беше дори по-лошо. Джал-Ниш се държеше със студен гняв, Фин-Мах бе сдържана и ефективна — макар че в един момент механикът я улови, че тя се вглежда към прозореца, очевидно замислена за нещо друго. И изглеждаше тъжна. Какво ли ѝ се беше случило?