Йън Ървайн - Геомант

Той продължи да тича, като удряше по вратите на работниците, спящи в самостоятелни стаи. Състоянието, в което въпросните хора изскачаха, го развесели.

Баща му също беше сред тях. Замаян от съня, гол, той изглеждаше много далеч от онова властно достолепие, което му придаваше униформата. Джал-Ниш отново затръшна вратата си, но не и преди Ниш да зърне в стаята му Уики, младия чиновник от счетоводния отдел.

Механикът бе шокиран и отвратен. Собственият му баща! Само че сега нямаше време за отвращение. Той отново отвори вратата и изкрещя:

— Нападнати сме, перквизиторе!

Умишлено си послужи със званието му и отърча нататък, без да има възможност да види как се сгърчва лицето на Джал-Ниш. По коридора край Ниш притича Фин-Мах повела група деца. За пръв път лицето ѝ не показваше обичайната безстрастна увереност, а бе скривено от страдание.

Ако Ниш разполагаше с повече време, с най-голямо удоволствие би се посветил на по-задълбочено изследване — внезапната опасност представляваше отличен поглед към същинския характер на околните. Отговорник Ги-Хад например видимо трябваше да си придава смелост, но въпреки това пристигна тичешком. Надзирател Грист не се виждаше никакъв, а двама механици, същински мечоци, чиито усти не спираха със самохвалствата, трябваше полусилом да бъдат измъкнати от стаите си.

Виж, с Иризис не беше така. Вратата на нейната стая се отвори сама още преди Ниш да е посегнал към дръжката. В ръката си държеше нож, по-скоро къс меч, и беше облечена само в тесни панталони, стигащи до коленете.

— Врагът напада? — рече тя.

— Обсаждат портите.

— Къде е проклетата ми риза? — Тя се огледа, сетне изфуча: — Майната ѝ — и се затича, поклащаща великолепните си гърди.

Ниш я последва с подозрението, че тя излизаше така умишлено. С разветите си коси и белязания гръб Иризис приличаше на самата Мису — прословута героиня от отдавнашните революции.

Двамата изтичаха на стената. Набързо запалените факли трептяха под вятъра. Вън все още не се беше развиделило. Светлината им показваше единствено мъгла и сенки.

Стените се разтърсиха отново, сетне някакъв снаряд потъна в едното крило на портата. Ниш погледна надолу и видя канара, запратена от мощен катапулт, да отскача и да се търкулва по пътя.

— Какво е положението? — кресна механикът към най-близкия пазач. А онзи не можа да отговори, защото в същия миг бе повален от по-малък камък. Войникът отхвърча назад и полетя отвъд стената.

Иризис отново изникна.

— Лиринкси! — изпищя тя, подмина Ниш и продължи към лявата кула, като пътьом грабна факла. Няколко каменни снаряда последваха пътя ѝ, но нито един не я уцели. Стрелнала се по стълбите, занаятчията хвърли факлата си нагоре.

Насмолената слама, струпана горе именно с такава цел, избухна в пламъци и освети мястото между стената на фабриката и леса. Защитниците останаха в сянка. Ниш грабна друга факла и също се отправи към наблюдателната кула. Застаналата там Иризис тъкмо насочваше арбалет към гората. Младата жена стреля. Разнесе се накъсан рев.

Поредна канара изхвръкна от мрака и строши окончателно портите. Моментално трима лиринкси се хвърлиха в атака. На входа се разгоря ожесточено сражение.

Иризис бе стъпила боса в преспите и спокойно зареждаше арбалета. Макар кожата ѝ да беше посиняла, занаятчията не обръщаше внимание на студа.

— Проклятие! — кресна тя. Арбалетът бе заял.

Ниш бързо го оправи — най-сетне имаше някаква полза от уменията му на механик — и ѝ го подаде обратно.

Иризис се приведе над стената, право надолу, прицели се и стреля. Месест звук оповести попадението ѝ.

— Пипнах те!

Тя се отдръпна и затърси още болтове.

Ниш бе поразен от промяната ѝ. Никога не беше виждал Иризис тъй оживена. Механикът внимателно надникна от ръба. Простреляният от нея лиринкс лежеше неподвижно, с окървавен гребен. Как можеше тя да е предателка? Не изглеждаше логично.

Останалите двама лиринкси все още се сражаваха. Крил-Ниш изтича до купчина камъни, грабна най-големия, който можеше да вземе, и го хвърли. Пропуск. Запрати втори камък, този път ударил един от лиринксите по плочестото рамо. Уцеленото създание, чиято ръка бе увиснала безполезно, се хвърли към фабриката. Писъци и ревове указваха придвижването на отчаяния му щурм.

Ниш подготви нов снаряд, но докато го мяташе, последният лиринкс с рязко движение на китката запрати нещо към него. Механикът бе прорязан от ослепителна болка в гърлото. Ударът го накара да залитне назад и да удари глава в купчината камъни. Крил-Ниш потъна в унес, в който усещаше единствено агонията в шията, пълзящия по тялото му студ и изтичането на кръвта си.