Йън Ървайн - Геомант

— Дръжте го! — кресна тя. — Или ще го изгубим!

Всички присъстващи наскачаха да усмирят мятащия се механик. Иризис извади от другия си джоб клещи, сграбчи стърчащия от тила му връх на тръбичката, в която се намираше наконечникът, и с едно движение я издърпа. Крил-Ниш изпищя.

От двете отверстия на раната заструи кръв. Всички присъстващи нервно изчакваха издайническото бликване, оказващо разкъсана артерия.

— Какво става? — виеше Ниш. — Няма да умра, нали?

Иризис се бе отдръпнала и дишаше тежко. Ризата и ръцете ѝ бяха почервенели. От тръбичката капеше кръв. Младата жена гледаше втренчено към гърлото му.

— Какво…? — продължаваше механикът.

— Млъкни, Ниш. Няма да умреш, което е изключително жалко. — Тя огледа събраните. — Някой от вас може ли да го зашие? — Лицата само се взираха в нея. — Естествено, че не, идиоти! Дайте ми чантата с инструменти на целителя. И бутилката му.

Някой изтича и ѝ донесе исканото. Иризис намери игла и конец и спокойно заши раните, а после ги поля с алкохол.

Когато приключи, занаятчията захвърли гранчето, иглата и манерката на масата, прибра своите инструменти и, без повече да погледне към Ниш, се прибра в стаята си.

Устата на Крил-Ниш бе пресъхнала, главата му пулсираше болезнено, а вратът му бе скован от такава непоносима болка, че дори не можеше да помръдне глава. Имаше някакви бегли спомени, че някой седи до леглото му и го гали по челото. Само че когато отвори очи, до него седеше единствено Иризис.

— Ти ми спаси живота — рече той и потърси ръката ѝ.

— И за миг не си помисляй, че съм го сторила заради теб, малки ми Ниш-Наш — натъртено рече тя.

— А защо тогава?

— За да спечеля благоразположението на баща ти, разбира се! Или това, или размножителната палата.

Ниш възкликна. Заради неспособността да обръща главата си не можа да види странния ѝ поглед.

— Но ако ме беше убила…

— Рискът си струваше. Обичам рисковете, особено когато няма какво да губя.

— Тогава не трябва ли да вървиш да си получиш наградата? — Той вложи толкова сарказъм в думите си, колкото му позволяваше мъчителният врат. — Друго от теб не бих и очаквал.

Тя не обърна внимание на подмятането му.

— Донесла съм ти бульон. Би било срамота да умреш и да развалиш всичко.

— Ама разбира се.

Иризис загреба и доближи лъжицата до устата му.

— Отваряй.

Крил-Ниш погълна и откри, че бульонът е превъзходен — нищо общо с помията, която обикновено разливаха в столовата. Той примлясна и отбеляза:

— Вкусен е.

— Естествено. Аз го направих. Специално за теб.

След като го нахрани, тя си излезе мълчаливо. А Ниш се отпусна, заслушан в бучащата в ушите му кръв. Това нищожно усилие го бе изцедило.

Иризис се намираше в работилницата си (сглобяваше контролер), когато вътре с трясък нахлу забързаният Джал-Ниш. Това бе обичайният му начин на придвижване, макар че трътлестата му снага го караше да изглежда леко смешен.

— Да? — рече тя надменно, макар да изпитваше страх. С една своя думица перквизиторът би могъл да ѝ причини всичко. Но Иризис беше горда.

— Дойдох да ти благодаря, че спаси безполезния ми син.

— Безполезен? В последно време действително създава подобно впечатление. Но той притежава и определени таланти. — И тя му хвърли подигравателен, многозначителен поглед.

— Не искам да зная за това — побърза да каже Джал-Ниш.

— Не се съмнявам. Самата аз зная за вашите нощни занимания. — Иризис отметна коса. — Е, готова съм да чуя съдбата си. Каквато и да е тя, бих желала да узная сега.

Той започна да се разхожда, като на моменти ѝ хвърляше ко̀си погледи, сякаш изпитваше затруднения с категоризирането ѝ.

— Нито един от докладите не те представя изцяло.

— А какво пише за мен Фин-Мах? И тя ли ме счита за виновна в измяна и убийство, както смята за мен бившият ми любовник?

— Възникнаха… известни съмнения.

— Нима?

— Трудно е да си представиш предател, с такава решителност убил един от своите покровители.

— Защо ни нападнаха лиринксите?

— Няма причина — отвърна Джал-Ниш с пресилена небрежност. — Кой ги знае каква е мотивацията на действията им.

— Чух, че едно то чудовищата стигнало чак до кабинета на Ги-Хад, преди да бъде убито. На мен това ми прилича на причина за нападение.

Той се поколеба.

— Лиринксът бе взел определено доказателство…

— Тоест, Ги-Хад е предателят?

— Не говори глупости. Лиринксът бе взел счупения индикатор на занаятчия Тиан. Смятаме, че той съдържа информация за самоличността на изменника. Изглежда това обвинение вече не бива да те притеснява.