Йън Ървайн - Геомант

По-късно Ниш бе разпитан заедно с Иризис, което младият механик намери за още по-мъчително. Два пъти тя най-безсрамно излъга баща му, като след това хвърляше убийствен поглед към Крил-Ниш, като че го предизвикваше да я разкрие. Сякаш тя умишлено си търсеше смъртта.

Занаятчия Иризис призна за тормоза си над Тиан, включително за кражбата на страницата от дневника ѝ и присвояването на модификацията на контролерите. Но отрече всички други престъпления, в които я обвиняваха. Дали тя действително беше невинна, или, както преди, бе склонна да признае единствено когато доказателствата срещу нея станеха неопровержими? Ниш бе склонен да повярва във вината ѝ. По време на разпита бе принуден да разкрие това си съмнение. Иризис не реагира.

Джал-Ниш ставаше все по-изнервен.

— Тя трябва да е шпионинът — чу го Ниш да прошепва на Фин-Мах по време на една кратка почивка. — Не би било лошо да ѝ сложим железата, за да се убедим.

Перквизиторът намекваше за специфично изтезание — толкова жестоко, че биваше прилагано само върху най-неподатливите затворници. Ниш бе шокиран. Ако се стигнеше до подобно нещо, той нямаше намерение да стои безучастен.

— Не бих ви посъветвала, освен ако не сте убеден във вината ѝ — каза Фин-Мах. — Майка ѝ е доста близка със скрутатора.

— Не, не — побърза да каже Джал-Ниш. — Това беше по-скоро гласно размишление, отколкото намерение.

Той държа Ниш и Иризис цялата нощ, а после ги изпрати в мината, за да помогнат с търсенето. Механикът вървеше като сомнамбул след Фин, измъчван от страхове и болка. Но дори и не му хрумваше да избяга. В свят, където всекиму бе възложена определена роля, съществуваше орис, по-жестока и страховита от изпращането на предните линии — превръщането в прокуденик, лишен от надежда за реабилитация.

Слязоха чак до осмо ниво. Неспалият Ниш крачеше като жив мъртвец. Тялото на Джоейн бе открито, но не и извадено, защото опитът за последното предизвика струпване, погребало под тонове пръст двама миньори и забележителната кристална жила.

Тъй като не откриха никакви следи от Тиан, те започнаха да се съмняват, че тя изобщо е идвала тук. На втория ден след започването му от Ниш, търсенето бе преустановено — мината трябваше да възобнови работата си. Защитата на фабриката също изискваше всички налични хора.

Ниш пренася камъни до здрач, когато последва нов мъчителен разговор с баща му.

— Ти ме почерни в очите на скрутатора, момче! — изръмжа Джал-Ниш. — Това е непростимо.

— Какво ще кажеш на майка ми?

Единственият коз на Ниш.

Перквизиторът, до този момент крачил енергично, се закова. Само едно нещо го плашеше повече от гнева на скрутатора — яростта на спътницата му в живота.

— Моля те, дай ми шанс, тате.

— Ти си позор за семейството — студено рече Джал-Ниш. — В мирно време бих проявил снизхождение, но сега не мога да си позволя подобно нещо, нито дори заради майка ти. Ти превърна Тиановия триумф в бедствие. Ако позволя да ти се размине, скрутаторът ще реши, че аз съм същият като теб. И какво ще правим тогава? Зная, че Раня ще се съгласи с мен.

И той отново започна да се разхожда, по-нервно.

Ниш направи нов опит, ала баща му беше неумолим. Щом времето се оправеше достатъчно, Ниш щеше да се озове на първия кораб към фронтовата линия, намираща се на двеста левги на север. Там той щеше да получи възможност да се реабилитира — ако не бъдеше убит и изяден.

Поне в едно отношение късметът на механика работеше — есента продължаваше да беснее. Бурите редуваха градушка, суграшица, дъжд и сняг. Като никога Крил-Ниш се радваше на лошото време.

На следващото утро той лежеше върху сламеника си, заслушан във вятъра, лудуващ по покривните плочи. Скоро щеше да прозвучи гонгът за ставане.

Звук действително прозвуча, но не беше гонг. Стената се разтърси. Миг по-късно долетя приглушен трясък.

Земетресенията тук не бяха рядкост. Понякога бяха и опасни. Ниш скочи от леглото, нахлузи ботуши и изхвърча навън.

— Какво беше това? — викна той към близкия пазач.

— Не…

Нов гръм разтърси фабриката.

— Това не е земетресение — кресна механикът. — Някой напада портата! Всички по местата си.

Пазачът, обучен като целия заводски персонал, се затича. Ниш, чиято позиция бе върху стената, за по-бързо мина през женското спално помещение, където оскъдно облечени жени (и техните партньори) трескаво навличаха униформи. Мъжката спалня изглеждаше сходно.

— Ставайте! — ревеше Ниш. — Врагът напада фабриката! Бързо!