Йън Ървайн - Геомант

— Аз съм, Тиан.

— Какво правиш тук? Влизай, бързо!

Миньорът я сграбчи за китката и я дръпна вътре, за да затръшне вратата.

— Избягах — промълви девойката. — Боях се, че няма да те намеря.

— Не съм излизал с дни. Нямах настроение.

Джоейн се усмихна, прегърна я и разпали огъня.

— Що за дрехи са това? — попита той.

— Заграбих половината им мръсно пране. Само това можах да намеря.

— Предполагам си гладна.

— Умирам от глад. И от студ също.

Джо придърпа столче към огъня.

— Сядай. Смъкни тези парцали и си качи краката на решетката.

Тя го стори, а междувременно домакинът наряза осолен кози бут и ѝ го сервира, добавяйки за гарнитура една посбръчкана ябълка и топка ориз. Тиан пристъпи към храната, а той постави котел на огъня.

— Не можеш да останеш. Първо тук ще дойдат да те търсят.

— Не мисля, че в настоящия момент ще им е до мен. — Тя му разказа за лиринксите. — Поне за момента никой няма да се осмели да излезе на пътя, без да е придружен от малка войска.

— Лиринкси? Тук? — Джо започна да се разхожда из колибата.

— Може би нещо ги е привлякло към завода… или мината.

— Кой знае? А какво ще правиш ти, Тиан?

Тя не отговори веднага. Още се чудеше дали фабриката ще я приеме обратно.

— Мислиш ли, че имам шанс отново да започна работа като занаятчия? — замислено рече Тиан.

— Предполагам съществува възможност… Познавам Ги-Хад от малък. По-младата ми сестра се омъжи за баща му. Искаш ли да поговоря с него? По заобиколен начин?

Девойката се поколеба. Още я измъчваха спомените от пристъпите и размножителната палата.

— Страхувам се. По-скоро ще умра, отколкото да се върна на онова място. — И тя потръпна.

Възрастният миньор отиде до огъня, сипа от кипящата вода, нарони сушени ментови листа, капна малко мед и ѝ подаде чаша.

— Благодаря! Впрочем… успя ли да вземеш нещата, за които говорихме?

— Взех ги на връщане от Тикси. Всичко, без дневника ти — у новия майстор е.

— Много съм ти благодарна, Джо. Само да видиш с какво съм се натресла.

Тя размота калните чаршафи, за да се сгрее по-добре, а Джоейн се разсмя.

— Вече съм твърде стар за подобни неща.

Тиан се прозина.

— Толкова съм уморена. Бих могла да заспя направо тук.

Тиан не сънува нищо. Събуди я Джоейн, внасящ дърва. Тя се прозина, протегна се и приседна на леглото.

— Нощта ще бъде студена. — Миньорът разръчка огъня. — Имаш късмет, че няма да спиш навън, облечена с тези парцали.

— Къде са дрехите ми? — попита тя, докато се грееше на огъня.

— В раницата под леглото.

Тиан измъкна вълнени панталони, риза, бельо, чорапи и ботуши, тежко палто от непромокаема тъкан, четки за зъби и за коса, няколко дребни принадлежности, книгата на Нунар, а на дъното се намираше най-ценното: занаятчийските ѝ принадлежности. Тя разгърна специалното платнище, чиито джобове бяха приютили инструменти. Девойката още помнеше деня, в който ги бе завършила. В същия ден бе преминала в занаятчийска степен. Ръцете ѝ неволно се задържаха върху инструментите. Възможно беше никога вече да не ги пусне в употреба, но в никакъв случай нямаше да се раздели с тях. Това платнище представляваше цялото ѝ достойнство.

— Нещо друго? — попита тя.

— А, да. — Иззад вратата Джо измъкна кожена торба.

Тиан разхлаби вървите и надникна вътре. Пръстите ѝ напипаха шлема. Споходи я образът на красивия млад мъж, зовящ за помощ.

Тя се вцепени и погледна към Джоейн. Понечи да каже нещо, но се отказа. Извади шлема и сферата и ги положи в скута си.

— Красива изработка — отбеляза старецът. — За какво служат?

— Направих ги, за да изпробвам контролерите. Кристалът, който намерихме онзи ден, влиза в това гнездо. — Дори споменаването беше достатъчно, за да припали абстиненцията. Трябваше да си изработи нов индикатор. Буквално се тресеше от желание.

— Не намерих кристал в стаята ти — каза Джоейн.

— Сигурно Иризис го е взела.

— Интересно защо не е взела и тези приспособления.

— Изработих ги за себе си, не би могла да ги използва.

— Взех и още нещо. — Джоейн доближи парче плат към носа ѝ.

Миризмата я накара да се отдръпне.

— Това е мехлемът ми против главоболие.

— Откъде го взе?

— От аптекаря. Работата с кристалите ми причиняваше отвратително главоболие.

— Сигурна ли си, че това е била причината за главоболието?

— Да, защо?

— Баба ми беше много добра билкарка. Помня, че веднъж изрично ме предупреди за това растение — калуна. Оттогава съм запомнил миризмата. Корените му причиняват видения, пристъпи и лудост. Ако приемеш голямо количество, може да умреш от задушаване.