Йън Ървайн - Геомант

Сепнаха я стъпки, някой идваше. Името, бързо! Тя се вторачи в полето, само че мастилото бе избледняло, почеркът бе невъзможен за разчитане. Омарти ли беше собственото име? А може би Аманте? Аранти? Фамилното име пък представляваше неразчитаема драскулка. Може би Улерди, Менодин… или пък нещо съвсем различно. Не, нито един от тези варианти не ѝ звучеше познато. Под името, с друг цвят мастило бе отбелязано, че човекът е „Починал“.

Тиан неволно възкликна. Значи беше мъртъв. Никога нямаше да се срещне с баща си.

Тя духна фенера, взе книгата под мишница и се промъкна извън кабинета. Край ъгъла надникна съвсем леко — едра сянка се приближаваше към нея. Приличаше на матроната.

Тиан се стрелна към нощната лампа в коридора и я угаси. После се притисна към стената и продължи по коридора. Не беше преполовила пътя до стълбите, когато чу шляпането на матронените чехли.

— Дърта неблагодарна свиня! Крайно време е да ѝ бия шута! Скътала е достатъчно злато, за да покрие разходите по войната, а седнала да иска половината от приходите по новия договор! Хърбавата кощрамба няма да изкара и година. Сигурно ще полудее след месец. И какво ще правя аз тогава? Никой не би платил и нид за нещо подобно.

Тиан застина. Значи Марни, не по-бедна от магистъра на Туркад, очакваше да извлече още приходи от дъщеря си? Тя се почувства предадена.

Затаи дъх, когато едрата жена мина край нея, дишайки тежко.

— Безполезна повлекана! Казах ѝ да провери лампите. — Тя спря точно край Тиан. — Странно. Има ли някой?

Сърцето на девойката биеше оглушително. Струваше ѝ се, че самата матрона може да го чуе. Но другата жена продължи пътя си. Тиан отново пое към стълбите. Дали се беше сетила да затвори вратата след себе си? Нямаше значение. Пък и вече беше късно.

Горната част на стълбищната площадка бе осветена от лампа, намираща се във фоайето. Тиан надникна през перилата и зърна портиера, застанал в подножието на стълбището. Нямаше как да мине край него.

Девойката отстъпи назад, само че пропусна да забележи саксията, в която растеше огромен жасмин. С трясък, който несъмнено проехтя из цялата сграда, саксията падна от поставката си и се разтроши на късчета. Книгата отхвърча от ръката на Тиан. Тя опипом започна да я дири.

— Кой е там? — провикна се пазачът и се затича по стълбите.

Тиан не намираше книгата. Тъй като портиерът вече изникваше на нейния етаж, тя дръпна нощницата си и побягна. Гърдите ѝ подскачаха болезнено. Коридорът свършваше с разклонение. Девойката сви наляво, само за да се блъсне в някаква стена. Тиан веднага се обърна и затича в другата посока, като разтриваше ударения си нос. Ако само не беше изпуснала книгата…

Този коридор не беше осветен и тя трябваше да напредва по-бавно. Тук бе по-тясно. Тя се запромъква напред, но внезапно кракът ѝ хлътна под някакво стъпало. Успя да се хване за перилото в последния момент.

Тя остана край това стълбище, за да си поеме дъх. Но скоро дочу викове и стъпките на пазача, така че трябваше да продължи. В дъното на стълбището имаше някакви стаички, чието предназначение Тиан успя да определи пипнешком — перални, гладилни, килери. Сетне последва огромна кухня. Тя бе осветена от две огнища, които винаги горяха денонощно.

Девойката подуши оставено да втасва тесто. Скоро пекарите щяха да изникнат, за да започнат да приготвят хляб и сладкиши. Отвеждащата навън врата бе с прекалено сложна ключалка, с която Тиан може би нямаше да се справи, а складчетата не бяха подходящи за криене — щяха да бъдат пуснати в употреба веднага с пристигането на слугите. Тиан почувства паника. Струваше ѝ се, че е преследвана престъпничка.

Долетя гласът на матроната, раздаващ нареждания. Тиан се скри в пералното помещение, което луната осветяваше през високо прозорче. Тук имаше медни котли, в които да се нагорещява вода за пране, както и голям правоъгълен кош за мръсни дрехи — предимно нощници и чаршафи. Тук също имаше врата. И също така заключена. Тиан тъкмо опитваше да се справи с ключалката, когато някой дотича в кухнята. Врати на шкафове биваха разтваряни с трясък. Много скоро щеше да дойде ред и на пералнята. Тиан се мушна в коша и се притисна на дъното.

Обгърнаха я парфюм, масажно масло, пот, а също и други, по-неприятни миризми. Един чаршаф целият лепнеше от разлятото върху него шери. Кошът беше без дъно. Тиан се намери върху плочките на пода. Тя се сви в най-далечния ъгъл и зачака.

Горещо беше, защото зад коша се намираше една от кухненските печки. По гърба ѝ започнаха да се стичат струйки пот.