Йън Ървайн - Геомант

— Извинявай. Оценявам усилията, които си положила заради мен — излъга тя. — Но ме е страх, майко. За това, което… Когато идва клиент.

— Не знаеш ли? — Веждите на Марни шавнаха в удивление.

— Зная, разбира се. Но никога не съм правила нищо с мъж.

— Но ти си… — Тя преброи на пръсти. — Ти си на двадесет !

Марни изрече последната дума като обвинение.

Много мило от твоя страна, че помниш първородната си рожба!

— Непрекъснато съм затрупана от работа.

— Само като си помисля, че се тревожех за целомъдрието ти. Нищо чудно, че си претърпяла такъв срив — изсумтя Марни. — Трябва да живееш , дете. Работата не е всичко. Жените имат нужда не по-малко от мъжете. Как няма да се побъркаш с това си въздържание! Ето какво ще направиш с първия си клиент. Ще легнеш по гръб, ще разтвориш крака, после мъжът…

— Зная как става, майко! — тросна се Тиан. — Не съм идиотка. Искам да зная какво се очаква от мен. Колко пъти се съвокупляваме? Веднъж годишно? Веднъж месечно? Колко е нужно, за да се получи бебе?

Марни избухна в смях, разпратил вълнички тлъстина по корема и хълбоците ѝ.

— Ти наистина не знаеш нищо, дете.

Тиан скръцна със зъби.

— Точно затова питам теб, Марни.

— Всеки месец имаш само един клиент, с когото се събираш всеки ден — с изключение на дните, в които идва месечното ти течение. С тези порядки Дворецът на майката процъфтява.

Внезапно на Тиан ѝ просветна.

— Искаш да кажеш, че това място е… бардак? И че ние сме обикновени проститутки?

Проституцията не беше срамна професия. Статусът ѝ бе далеч над шивачка, медицинска сестра или перачка, но пак стоеше далеч по-долу от занаятчия.

— Не, разбира се! — Възмутената Марни чак се надигна от леглото. — За каква ме вземаш? Тук изпълняваме изключително важно задължение. Установяваме пример за останалите жени. Никоя работа не може да се сравнява със създаването на деца. Без нашата дейност, човечеството ще изчезне.

— За тази цел не ни е нужна размножителна палата.

— Напротив! Прекалено много жени са станали себични, също като теб! Предпочитат да работят, вместо да вършат нужното. Ние им показваме колко са заблудени.

— Обикновените мъже и жени…

— Половината от мъжете са мъртви, има недостиг. Но мъжете, с които ние се събираме, са внимателно подбрани.

Това напомни на Тиан за книгата, която бе видяла в кабинета на матроната, и за копнежа ѝ.

— Кой е бил баща ми, Марни?

— Не започвай отново с това! — студено отвърна майка ѝ.

— Трябва да познавам Историята на семейството му. Предполагам осъзнаваш колко е важно това. Ако не притежавам това знание, все едно живея половинчат живот.

— Няма да го научиш от мен! — изсумтя Марни. — Историите са загуба на време. Тази на баща ти не си струва да бъде заучавана.

— Майко! — смаяно възкликна Тиан. — Как можеш да говориш подобни скверноти!

Историите бяха всичко. Хората често се опитваха да скрият миналото си, но не и да го загърбят или изтрият. Да нямаш минало — това се считаше за далеч по-лошо от притежанието на лошо минало.

— Но е така. Трябва да мислим за бъдещето. Иска ми се никога да не го бях срещала. Ако не бях толкова млада и глупава, щях да го отхвърля.

— Поне ми кажи малко повече за него — помоли се Тиан. — Не разбираш ли колко ми е трудно да не зная собствената си История? Нямам представа коя съм.

— Той беше зъл егоист, който на всяка цена и за всичко трябваше да се налага. Въобразяваше си, че знае по-добре от мен какво искам. Искаше да ме отвлече, да ме отведе от единственото място, където бях щастлива! И само какви проблеми създаде, когато ти се роди.

— Проблеми? — развълнувано запита Тиан.

— Изглежда си мислеше, че притежава някакви права над теб. Глупак. Като всички мъже! Лягат с теб няколко пъти и решават, че имат права. Те са само способ, необходим за зачеване.

— Какво стана?

— Матроната постави пазачи пред вратата, защото той се опитваше да влезе със сила. Наложи ми се да се обърна към един друг свой клиент, влиятелен мъж. Той изпрати баща ти на фронтовата линия.

— Значи баща ми е бил войник?

— Не, разбира се! — изсумтя Марни. — За каква ме мислиш?

Тиан стисна зъби. Много ѝ се искаше да каже на майка си точно какво мисли за нея.

— И какво стана с него?

— Никога вече не се появи — каза Марни. — Предполагам е бил изяден от врага.

Не думи, а юмрук, забил се в стомаха ѝ.

— Ти си го убила! — кресна девойката. — Убила си баща ми!

— Врагът го е убил. Толкова много хора умират. С какво той е по-различен от тях, че да трябва да остава жив?