Йън Ървайн - Геомант

Едва тогава Тиан бе споходена от пълното осъзнаване и ужасът я вледени. Работата ѝ, животът ѝ, самата ѝ същност — всичко това ѝ бе отнето. За да ѝ остане единствено професията, която ненавиждаше повече от всичко на света. Желанието да изрази мъката си с рев бе неудържимо. Спря я единствено изражението на Джоейн.

— Никога няма да бъда жена от размножителната палата! — просъска тя. Яростта ѝ придаваше сила.

— Не виждам… — колебливо поде той.

— Не съм луда. Ще избягам.

— Във военно време това се смята за бягство от задълженията, което е равносилно на измяна.

— Мъжете не ги пращат в размножителните палати!

— А жените не ги изпращат на предните линии, за да бъдат разкъсани, като синовете ми — тихо каза Джо. — Не казвам, че е справедливо, Тиан, а че няма какво да се направи.

— Няма да остана тук. Това място ме отвращава.

— Като бегълка няма да имаш никакви права. Всеки би могъл да те пороби или убие.

— Не ме интересува! — изфуча тя. — Няма да се отдам на мъж, когото не съм избрала сама!

— Времената се променят. Войната…

— Войната да върви на майната си! Тя е само оправдание, с което си служат, за да отнемат правата ни. Джоейн, ти ми каза, че ще ми помогнеш при нужда. Точно в този момент отчаяно се нуждая от помощ.

Джо изглеждаше притеснен. За нея, знаеше тя, не за себе си.

— Щом вече си взела окончателно решение, естествено, че ще ти помогна. Какво трябва да направя?

— Иди в стаята ми във фабриката и — ако не са я разчистили вече — донеси дрехите, дневника и инструментите ми. Също и сферата и шлема. Освен това има една книга… — Тя му обясни къде е скрила писанието на Нунар. — Не я показвай на никого. Тя е забранена.

— Тиан, лудостта ти бе предизвикана от кристал. Ако отново влезеш в съприкосновение с…

— Не съм луда! — яростно каза тя.

Вратата се отвори — отново матроната.

— Времето за посещения свърши. Тръгвай си!

— Моля те, Джоейн — рече Тиан.

Миньорът кимна и излезе.

— Отвратителен старец! — възкликна матроната. — Такива като него определено нямат място тук. Ставай! — Тя извлече Тиан за ръката. — Застани там. Завърти се да те огледам.

Матроната преценяваше Тиан като къс месо в кланица. Тлъстите ръце шареха безцеремонно.

— Хм! Красива коса, макар и с ужасна прическа. С брадва ли си се стригала? Красиви очи, необичаен цвят. Хубава кожа, има малко петънца, но ще ги оправим. Носът не е толкова широк, колкото се харесва, но ще свърши работа. Да видим ушите…

Тя дръпна назад косата ѝ.

— Красиви. И устните ти са тъмни, много ще се харесват. Отвори уста. Добре, поне всичките ти зъби са си на мястото, макар че тези двата биха могли да са по-прави. Но пък никой не е съвършен.

Тя огледа венците, езика и гърлото на Тиан, като не спираше да си мърмори.

— Прекрасно, добре! Няма болести и рани. — Накара девойката да завърти глава, през което време нанесе някакви бележки върху плочка. — Главата е осем от десет. Или пък седем цяло и пет? Я се усмихни.

На Тиан ѝ се искаше да прегризе гърлото на матроната, но същевременно по някаква необяснима причина ѝ се щеше да се представи добре. Тя се усмихна.

— О, много добре. И трапчинки. Определено осмица.

Матроната продължаваше.

— Раменете са малко тесни… Но пък мнозина ги харесват именно така. Вкусове! — Нейните собствени рамене бяха почти квадратни и изобилстваха от мас. — Ама си костелива, девойче! Виж, това тук не се търси. Но бързо ще те охраним.

Тя чукна с кокалче по ребрата на Тиан, после премери гърдите ѝ с едрите си лапи.

— Не е зле, никак даже. Още малко обем не би навредил, особено на лявата, но не смятам, че ще има оплаквания.

След като огледа и зърната, тя продължи с огледа. Коремът на Тиан бе обявен за недостатъчно пълен, а едрината на нозете предизвика възмущение, макар че и самата девойка си знаеше това. Но най-страшното тепърва предстоеше.

— Мила, що за ръце са тези? Какво си правила? Ръцете ти са така груби! А в палеца ти има треска, която е загноила!

Тялото ѝ бе оценено шест цяло и пет, макар че матроната смяташе, че би могла да повиши до седем с малко повече охранване.

— Като цяло по-добре от очакваното. Особено като се има предвид… но да не говорим за това. Изглежда в крайна сметка сме направили удачна покупка. Сега ела, момиче, чака ни работа.

— Работа? — замаяно попита Тиан.

— Баня, маникюр, подстрижка, обработка на кожата… Цяло чудо ще бъде, ако станем готови до вечеря.

Две прислужници изкъпаха Тиан в една толкова голяма вана, че в нея спокойно би могъл да се потопи и кон. И това не беше всичко: ваната беше пълна с гореща вода. Нещо непознато за Тиан. Тъй като във фабриката тя бе прекалено срамежлива, за да използва общата баня, девойката се поливаше единствено със студена вода и се миеше с груб сапун, който глождеше очите ѝ.