Йън Ървайн - Геомант

Девойката сведе очи, с което се надяваше да изобрази скромно неразбиране. Матроната отново започна да се рови из безпорядъка.

— Какво търсех? — Тя измъкна запечатан пергамент, остана загледана в него, сетне го захвърли. — А, да, спомних си. — Победоносно измъкна няколко документа, защипани в единия ъгъл. — Договорът ти. — Обърна на последната страница и каза: — Подпиши.

Тиан взе документа и започна да чете.

— Просто подпиши! — изръмжа матроната.

— Не подписвам нищо, което преди това не съм прочела — отвърна девойката. — Зная си правата.

— Дай ми договора. — Жената изглеждаше побесняла.

Тиан ѝ върна документите, трепереща. Матроната внимателно ги постави в шкафа зад гърба си и се изправи. Девойката също се надигна, чудейки се какво ще последва. Дебелата заобиколи бюрото и замахна с левия си пестник. Тиан избегна удара, но в същия миг другата ръка на матроната я зашлеви. Тя падна на колене.

Едро туловище изпълни цялото ѝ полезрение.

— Ще подпишеш ли? — изсумтя дебелата. Бузите ѝ се бяха зачервили като резени кървави дробчета.

— Не! — Тиан се сви, очакваща още удари.

Гневът на матроната изчезна с бързината на появата си.

— Няма значение.

Изглеждаше неподправено безразлична.

— Не можете да ме държите тук без подписа ми. Не съм дете.

Матроната се раздразни:

— Собствените ти целители са те обявили за луда. Разполагам със заключението им. Подписано е както от прависта на завода ти, така и от нашия собствен. Подписът ти не ми е нужен.

— Не съм луда! — процеди Тиан.

— Разполагаш ли със сертификат, който да го доказва?

— Никой не притежава.

— Значи все още си луда, защото в заключението на целителите пише така. — Разговорът изглежда отегчаваше матроната. Тя удари звънец на бюрото си и на прага изникна прислужница. — Отведи девственица Тиан в стаята ѝ. И я дръж изкъсо.

Тиан почервеня. Званието бе така унизително.

— Бих искала да видя майка си — помоли се тя. Чувстваше се изгубена. Трябваше да открие нещо познато.

— Добра идея! Марни е потресаващ екземпляр. Толкова време работи, а все още има постоянни клиенти. И всяка година ражда по дете. Никой не може да убеждава девствениците по-добре от нея. Нека двете се хранят заедно.

Марни беше в леглото си, както винаги, и разгръщаше украсена с илюстрации книга. Щом Тиан бе въведена в стаята, майка ѝ захвърли книгата и отегчено се навъси. Тя винаги си изглеждаше отегчена — освен когато ядеше или се кипреше.

— Тиан! — възкликна тя. — Само какви проблеми ми създаде. Огромни усилия ми трябваха, за да те уредя тук.

Тиан подозираше, че Марни не си е мръднала и пръста, но не повдигна въпроса.

— Изглеждаш добре, майко.

— Не е така. Неописуеми сили се изискват, за да поддържам позицията си. Е, някак се оправям, разбира се. Само за тази нощ има дузина, които умоляват да ги приема. Малко са жените на моята възраст, които могат да се похвалят с подобно нещо.

Високомерна крава , помисли си Тиан. Майка ѝ не си беше подавала носа от палатата в продължение на двадесет години. Кожата ѝ беше толкова бледа, че Марни приличаше на плужек, пролазил върху чаршафите.

— Майко…

— Марни, мила. Наричай ме Марни. Толкова ми е противна тази дума. Майка.

Това беше странно, тъй като въпросната дума бе същината на живота ѝ.

— Марни, искам да ти задам няколко въпроса относно това място.

Жената махна с пухкава ръка.

— Питай всичко, дъще. Само колко се радвам, че си тук. Славно ще си прекараме.

— Това е едно от нещата, за които исках да питам — какво точно ще правя?

— Ще се чифтосваш, ще раждаш бебета.

— А през останалото време?

— Ще се къпеш, ще ядеш, ще бъдеш глезена. Ще си говориш с бебето. Ще четеш. Каквото си искаш.

— Друго? — Тиан се чувстваше някак разтревожена.

— Не се налага да правиш нищо. Тъкмо това е прекрасното.

— Ами работата? Не мога да не върша нищо, Марни. Ще се превърна в безмозъчна идиотка…

Девойката се усети, но не навреме.

— Как се осмеляваш! — Марни я замери с ваза.

Тиан рязко приклекна и вазата профуча над главата ѝ, за да се разбие в стената. Цветята се пръснаха. Девойката понечи да вземе кърпа, за да забърше.

— Остави — писна майка ѝ. — Това не е работа за някоя от двете ни.

Но Тиан все пак попи водата.

— Съжалявам, Марни. Не исках да прозвучи грубо.

Жената изсумтя и ѝ обърна обширен гръб. Тиан заобиколи леглото, коленичи и започна да гали майка си по ръката. Знаеше как да я утеши.