Йън Ървайн - Геомант

Държаха я във водата, докато кожата на пръстите ѝ не се набръчка. Междувременно двете слугини я хранеха — тестени печива с ароматни подправки, плувнали в мед и крем сладкиши, захаросани плодове в гъсто мляко. Не спряха да я тъпчат, докато тя не се изду.

Странно ѝ беше да лежи сред гореща вода — струваше ѝ се греховно приятно. Прислужниците също влязоха при нея, за да изтъркат кожата ѝ.

След ваната Тиан бе сложена да легне върху маса, покрита с чаршаф. Там младата жена бе разтрита с масажни масла, от които мускулите ѝ се отпуснаха като желе. След това слугините я обезкосмиха, загладиха ръцете ѝ с пемза, подрязаха ѝ ноктите, измиха ѝ зъбите и внимателно ѝ оправиха косата. Накрая ѝ сложиха грим, като докосваха лицето ѝ съвсем доловимо.

Едната прислужница повдигна огледало пред лицето на девойката. Тиан се смая. Не можеше да се познае, изглеждаше почти красива. За момент видяното я накара да се замисли. Може би в крайна сметка щеше да понесе престоя си тук.

Матроната се появи отново.

— Не е зле! — възкликна тя, наклонила глава. — Даже по-добре от очакваното. Има хляб в теб, моето момиче. Да видя ръцете.

Тиан протегна ръце, а онази се намръщи.

— По-добре е, макар че има още много работа. Първия път ще намалим светлината и ще сложим плътни завеси. Да, и дълбоко деколте. Кога я нахранихте за последно?

— Два часа — отвърна дребната, русокоса слугиня.

— Нахранете я отново. — Матроната понечи да си иде. — Не, първо трябва да се погрижим за формалностите. Ела.

— Къде отиваме? — притесни се Тиан.

— В кабинета ми. Няма за какво да се тревожиш.

Ала девойката се тревожеше. Едрата жена здравата бе стиснала китката ѝ. Двете поеха по протежение на коридора, изкачиха се един етаж по-нагоре, свиха иззад ъгъл и се изправиха пред тежка врата. Дребното помещение отвъд съдържаше отрупано с документи бюро, голям поднос с бисквити и няколко чаши, позапълнени с някаква тъмна, мазна на вид течност.

— Седни! — Матроната се отпусна зад бюрото. Все си една бисквита и бутна тавата към Тиан. — Вземи си няколко. Полезни са. — Извади малък ключ и отвори шкаф, пълен със счетоводни книги. Но търсената явно не беше сред тях, защото дебелата мърмореше недоволно. — Къде по дяволите се е дянала? — пренесла диренето си върху масата.

Разкопките ѝ откриха друга книга, която тя взе и се навъси. Точно в този момент на вратата се почука. Главата на възрастна прислужница изникна в процепа.

— Какво? — сопна се матроната.

— Един от клиентите ни всява смут, госпожо. Прекалено много пи. Малката Зица е изпаднала в истерия. По-добре елате.

Матроната хвърли побеснял поглед към посетителката си, но надигна туловището си от стола и погледна към Тиан:

— Бързо ще я оправя…

Откъм коридора долетя писък, последван от пиянски викове и звук от трошено стъкло. Матроната се понесе към вратата.

— Остани тук, Тиан. Не пипай нищо.

И тя изчезна.

Девойката поседя неподвижна, сетне, връхлетяна от отегчение, започна да разглежда хартиите върху бюрото. Те не предложиха развлечение, все скучни финансови и административни документи. Тя ги върна на място и взе книгата. На корицата бе обозначено, че това са Родословни записи 4102, Тикси .

Вътре Тиан откри списък с женски имена и следващи ги числа, които тя определи като съответстващи страници. Девойката погледна към първото перо. То представляваше Нумини Тисди — познаваше я, беше я срещала веднъж. Страницата бе разграфена на колони, които отбелязваха месечния ѝ цикъл, здравословното състояние, мъжки имена с прилежно отбелязани умения, таланти и подробности за потеклото, безсрамно интимни подробности, както и редица символи и съкращения, които не говореха нищо на Тиан. Срещаха се бележки, отнасящи се за бременност — промени в теглото, усложнения, помятания и раждания. Шест за единадесет години, макар че само четири от децата ѝ все още бяха живи.

Тиан отгърна на нова страница. На върха ѝ бе вписано друго име, но следваха същите описания. Девойката отвратено прихлупи корицата. Това беше разплодна статистика!

Точно се бе присетила, че майка ѝ също трябва да е вписана вътре, когато отвън зазвуча гласът на матроната. Тиан зае предишното си положение и се постара да си придаде отегчен вид.

Със зачервено лице и пухтяща тежко, дебелата нахлу в стаята, дотътри се до бюрото си и седна.

— Някои хора просто не заслужават и залък! — изсумтя едрата жена и прониза с поглед Тиан. — Надявам се, че ти няма да се окажеш една от тях.