Йън Ървайн - Геомант

Тиан лежеше на леглото си в напразен опит да примами съня, който все не идваше и не идваше. А главоболието ѝ ставаше унищожително. Беше жадна, но се чувстваше прекалено уморена, за да стане и напълни каната си от бъчвата в коридора. Задоволи се да вземе двойна доза мехлем и да го втрие в слепоочията си. Не изглеждаше да има ефект. Болката продължаваше да кънти с ритъма на сърцето ѝ.

Тя се намаза още веднъж и се заслуша в тропота на дъждовните капки, които вятърът запращаше в прозореца ѝ. Нощта беше студена — много по-студена от досегашните. Личеше, че виелиците на зимата наближават.

Не бе усетила заспиването си. Но сънищата започнаха веднага: по-ярки, по-удължени, по-ужасни. Въздухът лепнеше от пепел, прах и пари. В дробовете ѝ съскаше жълтеникава пяна. Нова пепел, нагорещена до разтапяне, непрекъснато избликваше на облаци от склоновете на планините, за да унищожи всичко по пътя си — поля, гори, селища. Димящи могили покриваха всичко.

Младият мъж стоеше на балкона и с раздиращи викове призоваваше помощ за света си. Ала никой не идваше. В един момент той сведе глава и заплака. А горещината пресушаваше сълзите още на клепачите. Младежът гледаше как приливът лава се прокрадва все по-близо към него.

В средата на нощта някой влезе в стаята на Тиан. Натрапникът затвори вратата след себе си и запали свещта до леглото. В помещението беше много студено, ала девойката лежеше гола над завивките, плувнала в пот. Неизвестният си сложи гумена ръкавица, загреба цялото съдържание на бурканчето мехлем и го размаза по тялото ѝ — лице, ръце, гърди, стомах, бедра, гръб. Тиан трепна няколко пъти, сетне утихна отново. Когато цялата ѝ снага лъсна намазана, посетителят напусна също тъй тихо, както бе дошъл.

Сънищата се появиха отново. Нищо не бе останало от разсъдъка на Тиан, за да ги удържа. Тя се продъни в езеро кипяща лава и започна да крещи. Четири часа по-късно все още крещеше. А след още осем часа тя продължаваше да се опитва, макар буквално да не ѝ бе останал глас. Гърлото ѝ се беше превърнало в болезнена рана. От устата ѝ се стичаше кръв. В един момент тя утихна — поне външно. Виковете продължаваха да ехтят в главата ѝ още часове. Девойката остана да лежи зяпнала, с отворени очи, които обаче не виждаха нищо.

От известно време Иризис не бе изпускала от очи Тиан. След като лично бе видяла успеха на последния ѝ експеримент, русата занаятчия си бе легнала замислена. Писъците на Тиан я бяха събудили и тя бе отишла да провери какво става. Видя съветващите се целители и бързо разбра случилото се. Очевидно Тиан си беше изгубила ума заради кристална треска. С това пред Иризис се откриваше дългоочакваната възможност.

С помощта на шперц тя влезе в работилницата на Тиан. От дневника ѝ научи всичко необходимо. Отряза последната страница и я унищожи. Накрая взе готовия контролер, както и два още незавършени. Отнесе всички необходими материали в своята работилница и се приготви за работа.

Ги-Хад посети Тиан петкратно. Никак не беше във възторг от състоянието ѝ. Кристалната треска бе често срещано страдание сред занаятчиите, само че в тази фабрика не бяха регистрирани случаи в продължение на повече от двадесет години. Той стоя с целителя, със сестрите, дори повика предишния лечебник, Рузия, оттеглила се преди десетилетие.

— Тя се е побъркала — заяви целител Тул-Кин. Говореше завалено, защото цял ден се бе наливал. — Дори и да се възстанови, никога вече няма да бъде занаятчия. Не и такава, на която да може да се разчита.

Ги-Хад се обърна към възрастната целителка. Тя беше почти сляпа и главата ѝ току клюмваше от немощ, ала умът ѝ бе все още остър.

— Боя се, че той е прав — пискливо рече тя. — Не виждам надежда. Щом умовете им стигнат това състояние, рядко се възстановяват.

— И двамата вървете по дяволите! — изруга Ги-Хад. — Заводът не може без нея.

— Ще трябва да може — каза Рузия.

Обсъждането продължи още час, след което Ги-Хад отстъпи. След като Тиан нямаше да е в състояние да прилага уменията си тук, трябваше да бъде изпратена на място, където по някакъв начин да допринесе.

А в този момент изникна Иризис и му показа по какъв гениален начин е разрешила проблема с прикриването на контролерите. Отговорникът ги огледа внимателно, след което се усмихна за пръв път от (струваше му се) цяла вечност. Най-сетне един слънчев лъч сред иначе съкрушителен ден.

— Благодаря ти, братовчедке. Извинявай, че се усъмних в теб.

И той ѝ предложи тъй копняната от нея позиция. Така, въпреки младостта си, Иризис стана действащ майстор на фабриката. А Тиан бе изпратена в размножителната палата.