Йън Ървайн - Геомант

Няколко реда от книгата на Нунар изникнаха в ума ѝ. Процесът може да породи променяща се аура около вложения в контролера кристал… Намиращ се наблизо чувствителник може да е в състояние да долови това излъчване, макар че при нормална употреба то се очаква да бъде незначително.

Какво бе разбирала Нунар под нормална употреба ? Несъмнено е имала предвид дребни устройства, поглъщащи малко количество енергия. По времето, когато е съставяла труда си, преди повече от девет десетилетия, никой не бе и сънувал механични чудовища като кланкерите (и съответно огромните количества енергия, необходими за захранването им). За да изчезне полето край Миниенската равнина, източването на енергия трябва да е било огромно. А такъв процес би породил огромна аура. Това трябва да е правел съзреният от нея лиринкс — използвал е някакво приспособление, за да долови от разстояние излъчването на контролерите. Ето защо кланкерите биваха засичани! Всичко съвпадаше.

Хедроните трябваше да бъдат скрити по някакъв начин. Дали Нунар бе писала по този въпрос? Тиан се върна в стаята си, за да се консултира с книгата, но не откри нищо. Нунар дори не бе предвидила бързото разпространение на контролерите, още по-малко употребата им от обикновени хора, а не от гадатели. Последните притежаваха способи да се прикриват. Ето че контролерите притежаваха сериозен недостатък, неоткрит досега — видимостта им. Тиан отново прибра книгата в скривалището и се върна в работилницата.

Трябваше да попречи на хедрона да излъчва аура, като същевременно това екраниране да не пречи на притока енергия към контролера. Тиан започна да експериментира с различни материали за изработката на щит — катран, восък, глина, хартия, кожа — ала нищо от изпробваното нямаше ефект.

Може би отговорът се криеше в метала. Тя взе лист кована мед и уви хедрона в него, като се чудеше дали кристалът изобщо ще проработи. Ако металът блокираше аурата, можеше да прекъсне и достъпа до енергийното поле. Само че хедронът функционираше безотказно. Нямаше как да бъде иначе — енергията не биваше извличана от полето през материалния свят, а чрез субетерен проход. Това бе упоменато в Специалната теория и представляваше самата основа на гадателството.

Проблемът пред Тиан се оказа друг: медта спря излъчването на кристала, но също така и не позволяваше изтеглената от полето енергия да премине в контролера. Тиан нагъна листа така, че да не докосва металните конектори. Това позволи на енергията да потече, но аурата също бе видима.

Сетне Тиан опита със сребро. С него резултатът беше по-добър заради по-голямата мекота на метала, само че аурата продължаваше да изтича. Тя прикачи вътрешните краища на пипалата към страните на хедрона с помощта на гореща смола. Контролерът работеше не по-зле от преди, може би дори и по-добре. Ами ако опиташе със златен лист? Златото беше по-податливо на обработка от среброто. Би могла да наложи слоевете така, че да запечата хедрона.

Тя отиде в работилницата на майстора, отключи склада и от бутилка измъкна топче злато. С удари на чука го разтегли до големината на страница, сетне провери за дупки. Нямаше.

Тиан внимателно уви хедрона, с насмолените контакти, в злато. След като се убеди, че го е запечатала изцяло, тя отново проведе теста. Оказа се, че все пак е пропуснала място край един от конекторите, защото се долавяше слабо излъчване на аура. След като отстрани пропуска си, хедронът стана невидим.

Тя покри целия увит хедрон с топла смола, като преди това се убеди, че не е прекалено гореща, заглади я с шпатула, увери се и за липсата на въздушни мехурчета и притисна личния си печат. Сега никой не можеше да наруши целостта на покритието, без да остави следи. Нито пък щеше да е в състояние да изложи хедрона на слънчева светлина или топлина. Тиан бе решила два проблема едновременно.

Изчака смолата да се стегне и отново изпробва контролера. Устройството работеше безотказно, без да разкрива излъчване. Тя записа откритието в дневника си, състави и доклад до Ги-Хад, в който описа подробно опитите си.

Занаятчията прибра доклада в джоба си и се прозина. Главата я болеше ужасно. Време беше да си навакса съня, от който снощи я бяха лишили кошмарите. И да сънува онзи младеж. Тази мисъл извика усмивка на лицето ѝ. Тя настрои контролера да продължи да работи, за да изпита евентуалните ефекти при продължителна експлоатация, заключи вратата и се отправи към стаята си.