Йън Ървайн - Геомант

— Това е единственото място, където има достатъчно силни кристали. Останалите не вършат работа.

— Това минно ниво е забранено! Как смееш да рискуваш живота си там? Какво ще прави фабриката, ако загинеш?

— Какво значение има? Пак ще ви остане занаятчия Иризис — саркастично отвърна Тиан.

Мълчанието му окуражи Тиан. Изглежда той също изпитваше съмнения относно Иризис.

— Откритието ми може да спаси стотици бойци. И ако тези нови кристали оправдаят подозренията ми…

— Какви подозрения? — настойчиво запита Ги-Хад.

— Те са много по-силни, има богата жила. Те ще могат да задвижват кланкер двойно по-бързо от досегашните хедрони. Това може да ни обезпечи победата.

Той омекна.

— Днес си постъпила храбро и благородно. Но не го прави отново! Щом на риск трябва да бъдат излагани животи, нека бъдат онези, от които можем да се лишим. Но какво видя в хедрона, Тиан?

Тя постави шлема си на ъгловатата му глава, намести пръстите му в сферата, сетне, като взе хедрона, си припомни образа, който бе видяла в аурата му. Първоначално отговорникът изглеждаше отегчен, сетне раздразнен, а накрая объркан и разочарован. И тогава внезапно застина, за да започне да се изправя бавно, вцепенен.

— Видях! — рече Ги-Хад и се обърна към Тиан. — Видях лицето на чудовище!

— Лиринкс?

— Да. — Отговорникът потръпна от ужас. — Беше приклекнал над нещо кръгло, издигащо се над стъбло. Като гъба. И сякаш виждаше. А после говореше с някакъв човек. С шпионина! Врагът е наясно с плановете ни и ще унищожи кланкерите ни един по един…

Иризис не можа да се сдържи.

— Тя лъже! Тя самата е поставила този образ в ума ви. Тя не знае нищо, бива я единствено за разпло…

Ги-Хад я зашлеви с опакото на дланта си.

— Млъкни, братовчедке! Самото ни съществуване е заложено на карта! Не смей да ме занимаваш с детинската си завист.

Младата жена притисна ръка към бузата си.

— Но… Погледнете уличаващите я доказателства.

— Сторил съм го — мрачно каза Ги-Хад. — И в повечето от тях съзирам твоя пръст.

— Чичо обеща, че аз ще заема мястото му на майстор. Тя дори няма баща, а идва от…

— Точно там ще се озовеш ти, занаятчия, ако продължиш да създаваш проблеми. Тиан току-що доказа забележителните си умения. Не зная какво бих правил без нея.

Червеникавите отпечатъци от пръстите му ясно се четяха по лицето на Иризис.

— Не би посмял…

— Отчаяните времена налагат отчаяни мерки, занаятчия Иризис. Първо някой саботира хедроните, после се оказва, че врагът може да засича кланкерите ни, а сега и това…

Ги-Хад внезапно пребледня, започна да трепери и трябваше да седне.

— Какво ви е, братовчеде? — скочи Иризис. Тиан за пръв път я виждаше да проявява загриженост. Но пък той ѝ беше роднина.

Тиан му подаде чаша вода:

— Бяхте започнали да споменавате за някакво бедствие…?

Ги-Хад отпи малка глътка, сетне погледна и двете.

— Мисля, че на вас мога да кажа — рече той с груб глас. — То касае всички ни, особено занаятчиите.

— Какво е станало? — Иризис взе ръката му.

— Тази сутрин пристигна съобщение. Случило се е далеч нагоре по крайбрежието, на двеста левги северно. Изключително важен възел е изчезнал.

— Изчезнал? — повтори русата жена.

— Възелът си е там, разбира се, но енергийното му поле е спаднало до нула. Петдесет кланкера са останали като заковани в Миниенската равнина. Лиринксите са ги унищожили и сега напредват с петнадесет левги седмично. Ако продължат със същото темпо, в средата на зимата ще се озоват пред стените на Тикси.

И тримата замълчаха. Човечеството щеше да изгуби войната. А лиринксите имаха навика да изяждат победените.

— Някой има ли представа защо се е случило? — попита най-накрая Тиан, като се стараеше да остане спокойна. — Има ли някакво сходство със случилото се с предишните контролери, само че в по-голям мащаб?

— Не знаем. Изглежда има две възможности, и двете лоши — заяви Ги-Хад. — Първата е, че врагът е открил начин да блокира или унищожава полето.

Тиан осмисли тази вероятност.

— А втората?

— Че кланкерите са извлекли прекалено много енергия от полето и са го пресушили. Както кладенец, в който биват потопени множество кофи, ще пресъхне.

Отново последва мълчание. След миг Ги-Хад се изправи.

— Обявено е извънредно положение. Получил съм пълномощия да предприемам всякакви мерки, стига те да са свързани със запазването на производството. Оцеляването е най-приоритетно, изпреварва всичко останало. И всички! — Той махна с ръка. — Макар че за какво са ни кланкери, ако не можем да ги захранваме…