Йън Ървайн - Геомант

— Успях! — възкликна тя, въодушевена от тръпката на успешното неопитвано досега постижение. Занаятчията започна да оглежда застиналия образ. В сърцевината му имаше нещо. Тиан обърна картината в ума си и долови остатъчната енергия от сила, на каквато не се бе натъквала до този момент. Несъмнено изглеждаше интелигентна; органична, а същевременно чужда.

Главата ѝ започна да пулсира. Тиан повдигна шлема, натри слепоочията си с още мехлем и отново го спусна. Друг образ блесна в ума ѝ. Люспеста глава с гребен; огромни жълти очи, уста, достатъчно голяма, за да отхапе и схруска човешки череп; стотици зъби. Сгънатите криле не оставяха място за съмнение. Лиринкс! Създанието разговаряше с някакъв човек, може би мъж. Главата на човека изглеждаше някак позната на Тиан, раменете му също. Образът започна да чезне, преди тя да го е огледала добре. Можеше ли това да бъде шпионинът?

Тя разтърка очи. Чувстваше се необяснимо слаба и уморена. С мъка се изправи на крака.

— Виждала ли си Гол? — обърна се тя към Иризис, която бе понесла нанякъде намотка сребърна жица.

— Не! — сопна се запитаната. — Защо?

— Исках да го пратя да повика Ги-Хад. — Нозете на Тиан започнаха да поддават и тя трябваше да подири опората на стената.

— Какво ти става?

— Прекалено много работа — изхриптя Тиан, възнамерявайки да се отърве от Иризис колкото се може по-бързо.

— Над какво? — Сините очи огледаха работилницата. Иризис повдигна сферата, леко я разклати и отново я остави на масата. — Аз ще повикам Ги-Хад. — Нов поглед към сферата. — Тъкмо отивах натам.

Тиан беше прекалено изморена, за да се запита за причината за тази услужливост.

— Благодаря — прошепна тя и отпусна глава между коленете си.

Груба ръка сграбчи рамото ѝ.

— Какво по дяволите става, занаятчия Тиан?

— Отговорник Ги-Хад — унесено рече тя. — Исках да ви видя.

Лицето му изглеждаше като внезапно изгубило цялата си кръв. Какво беше станало сега?

Иризис изникна зад него и застана на прага.

— Защо седиш на пода? — Той ѝ помогна да се изправи.

— Нямам представа какво се е случило. — Мислите на Тиан течаха забавено, с пиянска мудност.

— Занаятчия Иризис е повдигнала срещу теб сериозно обвинение — каза отговорникът.

Тиан нямаше представа за какво говори той.

— Изследвах какво се е случило с хедроните.

— Тя лъже — студено рече Иризис. — Устройството едва не ме уби, когато го изпробвах снощи. Може би тъкмо това е било намерението ѝ. Ето защо е строшила кристала и е намекнала, че аз съм го сторила. А сега е строшила и индикатора си.

Тиан затаи дъх. Иризис би казала всичко, за да се отърве от нея.

— Никой занаятчия не би строшил собствения си индикатор! — изфуча тя. — Би било равнозначно да си отреже ръката.

— Никой занаятчия, който е с всичкия си — подчерта Иризис. — Само че ти страдаш от халюцинации, Тиан. Или ти си предателят… или имаш кристална треска.

— За какво говориш? — викна Тиан. — Отговорнико, тя си измисля. Тя ме мрази.

— Така ли? — Иризис насочи пръста си със съвършен маникюр към сферата. — Какво ще кажеш за това?

Тиан скочи към сферата. Разтвори я и повреденият хедрон изпадна. Вътрешността му се бе изпълнила с млечиста мъгла.

— Сега е унищожила и този кристал — каза Иризис. — Трябва да се отървете от нея, отговорнико, за доброто на фабриката.

Ги-Хад раздразнено стисна ръка.

— Надявам се да имаш добро обяснение за това, занаятчия Тиан.

— Разчитах хедрона — каза чернокосата девойка. Тя взе индикатора си, при което кристалът му се разтроши в ръката ѝ. Тиан неразбиращо се вторачи в късчетата. Индикаторът ѝ беше унищожен. Щяха да са ѝ необходими седмици, за да си изработи нов. Идеше ѝ да изпищи.

— Е? — викна Ги-Хад. — Какво да кажа на перквизитора?

Тиан рухна на колене и зарида.

— Това е кристална треска! — повтори Иризис. — Тя не знае какво прави. Не е в състояние да изпълнява задълженията си, отговорнико.

— Млъкни! — Ги-Хад приклекна до Тиан и ѝ подаде кърпа. — Трябва да ми помогнеш, занаятчия Тиан.

Девойката обърса лицето си.

— Разчитах един от отказалите хедрони — изхленчи тя. — Събудих го отново и го принудих да разкрие излъчването си. Вътре видях образ.

— Тя лъже! — заяви Иризис. — Нямаше я цял ден.

Ги-Хад местеше поглед между двете жени, без да знае на коя да повярва.

— Бях в мината с Джоейн — каза Тиан — и рискувах живота си на шесто ниво, за да намеря подходящ кристал.

— Какво си правила? — рече отговорникът.