Йън Ървайн - Геомант

Тиан отново изпищя, отново се събуди и отново ѝ се наложи да успокоява разгневения комитет пред вратата си.

Девойката си легна и се опита да заспи спокойно, ала за трети път я очакваше кошмар. Този път тя тичаше из коридорите на някакъв дворец, опустошаван от снаряди, изхвърляни от вулканично дуло. Огънят бързо поглъщаше великолепната сграда.

— Помощ!

Но отговор нямаше.

Дъждовната зора, надникнала през прозореца на Тиан, завари спалното помещение в суматоха. Занаятчията вече не правеше разлика между сън и реалност. Медицинска сестра я прегледа и повика целителя, който кресна да му доведат аптекаря. Двамата решиха, че Тиан се е побъркала и тъкмо се канеха да ѝ надянат усмирителна риза, когато дотича отговорник Ги-Хад.

— Какво по дяволите правите? — Той ги разхвърля встрани.

— Това е кристална треска — мрачно заяви целител Тул-Кин. Дъхът му вонеше на ракия от ряпа. — Умът ѝ е безвъзвратно увреден. Вече я бива единствено за размножителната.

— В усмирителна риза?

Целителят сви рамене.

— Какво пък, ризата стига само до кръста. Пак може да се върши работа.

— Трънки! Фабриката не може без нея! Открий какво ѝ има и я излекувай !

Тиан бе отведена в лазарета, където сестра изми лицето и челото ѝ и ѝ даде чай и бульон. Кошмарите продължиха да измъчват занаятчията до средата на деня, когато тя внезапно се изправи в леглото и запита:

— Какво правя тук?

Помнеше пристъпите, но само като сънища, които бързо чезнеха. След час вече бе забравила детайлите. Останали бяха единствено лицето на младия мъж и рушащият се сред пламък свят. Той наистина беше загрижен за нея, Тиан знаеше това. Това беше нещо повече от сън. През цялото това време той я беше търсил. Трябваше да узнае самоличността му.

В късния следобед ѝ позволиха да се върне на работа. Чираците се скупчиха около нея, радостни от възстановяването ѝ. Харесваха Тиан, дори и да не бяха приятели с нея.

Иризис също стоеше там, макар и с неразгадаемо лице. Тиан си спомняше, че го бе зърнала по-рано днес, по време на виденията, изразяващо не съвсем прикрито удоволствие. Всичко случило се изглеждаше тъй странно на Тиан, че тя все повече се затрудняваше да го осмисли. Дали беше получила пристъп на кристална треска? Затрудняваше се да повярва. Познаваше предхождащите болестта симптоми. И не ги беше проявила. Но пък от друга страна… страдащите от кристална треска не можеха да бъдат убедени, че са болни.

Тиан изпрати Гол да донесе сферата, кристала и шлема от стаята ѝ и се залови за работа. Докато тя го чакаше, в работилницата ѝ изникна Джоейн, целият прашасал. Когато я видя, миньорът просия.

— Здравата се бях изплашил — обясни той. — Само какви слухове чух! Готвех се да нахълтам и да те отнеса.

Занаятчията бе толкова трогната, че очите ѝ се насълзиха.

— Би се обрекъл по такъв начин, за да ме спасиш? — Тя го прегърна.

— Животът вече ме е зачеркнал. Не ме е грижа как ще умра. Но на теб ти предстои толкова много живот, Тиан. Толкова много за даряване, толкова много за получаване!

Малко ѝ оставаше да изгуби и малкото самообладание. В този момент дотича Гол, донесъл поръчаното.

— Донесе ли мехлема за главоболие? — обърна се тя към момчето.

— Вие не казахте нищо за него. Да отида ли да ви го донеса?

— Благодаря, Гол, няма нужда. Сега от теб ще искам да изнесеш кофите при работните маси на чираците.

Хлапакът отърча. Джоейн докосна сферата от жици и рече:

— Аз ще тръгвам. И да се пазиш, Тиан, притеснявам се за теб.

— Нищо ми няма. Просто сега ми се е струпала страшно много работа на главата.

— Не е само това. Тук се долавя нечия злоба. И двамата с теб знаем откъде идва. — Той погледна през рамо. Наведената над тезгяха си Иризис му отвърна с поглед, съумял да съчетае студенина и изпепеляваща ярост. — Ако някога изпаднеш в затруднения, без значение какви, потърси ме .

И той си отиде. Притисната от работата, която нямаше намерение да чака, Тиан отново се зае със сферата. Чувстваше се отвратително, тормозена едновременно от тръпки на студ и горещина, като грипава. Това бяха прояви на абстиненцията, а Тиан можеше да се бори с тях по един-единствен начин: да се потопи в работата си толкова дълбоко, че да не ѝ остава време да мисли за друго. Но пък ако действително бе получила пристъп на кристална треска? Пресилената работа гарантираше повторната проява на болестта, този път без измъкване. Тиан се постара да прокуди тази мисъл. Тя трябваше да отстои позициите си пред Ги-Хад. И трябваше да намери решение още днес.