Йън Ървайн - Геомант

Измина седмица, после още половин неделя, през което време Тиан изпитваше само откъслечни мигове яснота. Няколко пъти зърваше лицето на майка си, смесило загриженост и отегчение. Смътно си спомняше още няколко женски лица, лицето на Тоби, неин петгодишен полубрат. И Джоейн. На два пъти тя се събуждаше и го откриваше край леглото си, ала се чувстваше прекалено слаба, за да задържи клепачите си отворени.

Сега се събуди отново и видя, че столът до леглото ѝ е празен. Някъде край нея разговаряха мъж и жена, ала Тиан не можеше да се извърне, за да ги види.

— Това не ми харесва — каза мъжът. — Мястото ѝ не е тук.

— Кристалната треска може да сполети всеки! Документите ѝ са наред — отвърна жената. — Освен това тя е девствена. От това ще излязат добри пари.

— Ами ако…

— Стига хленчене! Тя така или иначе няма да бъде вписана в счетоводните книги…

Гласовете заглъхнаха, защото Тиан за пореден път заспа. Когато се събуди, Джоейн беше до нея.

— Джоейн? — прошепна тя. Гърлото ѝ пламтеше ужасно. — Какво стана? — Тази стая ѝ изглеждаше непозната. — Нов пристъп ли съм получила?

— Казват, че си крещяла неспирно в продължение на дванадесет часа, сякаш те изгарят жива.

— Не помня нищо.

Това действително беше така. Сънищата бяха изчезнали от паметта ѝ. Спомняше си само, че бе разрешила проблема с контролерите и си бе легнала. Гласът ѝ беше хрипкав.

— Трябва да стана. Имам още толкова много работа. — Тиан започна да се надига, осъзна, че не е облечена, и побърза да дръпне завивката обратно.

— Трябва да си почиваш и да се възстановиш.

— Остават ми още два контролера, които да поправя. Никой друг не може да го стори. Войната…

— Тези контролери отдавна са оправени и вече са на фронта.

— Какво? — Тиан се втренчи неразбиращо в него. Явно светът беше полудял.

— Иризис ги оправи, докато ти беше… болна — каза меко Джоейн.

Тя сграбчи ръката му.

— Невъзможно!

— Истина е, Тиан.

— Джо, аз поправих първия контролер, преди да си легна. Ако Иризис е довършила останалите, значи ме е копирала.

— Убедена ли си? — внимателно попита миньорът.

— Разбира се! — Девойката му разказа подробно как бе стигнала до решението. — Иризис ме мрази. Постоянно се опитва да си припише заслугите. Нищо не би я зарадвало повече от падението ми.

В този момент лицето ѝ трепна.

— Къде съм? — Тя отново огледа непознатата стая. — Това не е лазаретът.

— Това е болничното отделение на размножителната палата.

— Не бях осъзнавала, че съм толкова болна… — Тиан замлъкна и се втренчи в сбръчканото му лице. — Не.

В гърлото ѝ започна да се заражда писък. Струваше ѝ се, че се дави. Отвори уста, за да изкрещи.

Джоейн я удари по лицето, за да я накара да се осъзнае. Тя се сепна.

— Не крещи! — каза той. — Иначе и аз ще повярвам, че си луда.

— Затова ли съм продадена на размножителната фабрика? Не съм луда. Вчера разреших…

— Тиан — тихо отвърна миньорът, — ти си тук повече от седмица. През повечето време беше в несвяст. А преди това си крещяла половин денонощие. Не е чудно, че целителите са те помислили за луда. Ги-Хад не е имал избор. Фабриката трябва да разполага със занаятчии, на които може да се разчита.

— Иризис е заела мястото ми? — В гласа ѝ се долавяха опасни нотки.

— Тихо! Не, нещо повече. Със специален декрет тя получи майсторска степен, макар че е само на двадесет и една.

Как ли злорадстваше сега Иризис! На Тиан ѝ се искаше да умре.

— Няма да остана тук! Няма да понеса тукашния живот. Трябва само да говоря с Ги-Хад, сигурна съм, че ще мога да го убедя…

— Вече е сторено, Тиан. На два пъти получи силни пристъпи и си била диагностицирана с нелечима кристална треска. Ги-Хад не би могъл да те задържи, дори и да е искал. Лудите занаятчии са опасни.

— Но аз не съм луда.

— Страдащите от кристална треска винаги казват това. Няма смисъл. Договорът ти е продаден на размножителната фабрика.

— Но Ги-Хад е справедлив човек…

— Който трябва да ръководи фабрика и да произвежда бойни машини. На север се е случило бедствие. Цяла група кланкери е била унищожена.

— Да, чух за това… — Тиан замлъкна. Щеше да каже „вчера“.

— Вече си жена от Двореца на майката, Тиан. Вече няма фабрика. Съжалявам.

Очите на Джо бяха насълзени.

Вратата се отвори и в стаята влезе едра жена, която можеше да бъде единствено и само матроната.

— Времето за посещения изтече. Сбогувайте се. Тиан се нуждае от почивка. Скоро ще дойде първият ѝ ден. — И дебелата излезе.