Йън Ървайн - Геомант

— Не искам да ти вгорчавам удоволствието, но макар че си дребничка, не мога да те държа вечно.

— Извинявай. — В унеса си Тиан беше забравила. — Искаш ли да си починеш?

— Не и ако си намерила търсеното.

Тиан си избра съвършена шестоъгълна призма, увенчана с пирамида. Цветът на кристала се отличаваше с нежна розовина, почти прозрачен.

— Намерих — рече тя.

— Стъпи на раменете ми, а аз ще ти подам чука и длетото.

Занаятчията взе инструментите и откърти кварцовия кристал с един премерен удар. Само че кристалът падна назад. Тя бръкна в кухината, за да го вземе.

— Ох!

— Какво има?

— Сякаш стотици нажежени игли прободоха кожата ми едновременно. Но усещането изчезна. Я виж ти… — Тиан се повдигна на пръсти.

— Какво?

— Отвъд виждам кристал, излъчващ собствена светлина.

— Далече ли е?

— Може да се каже. На седем-осем лакътя. Най-съвършеният кристал, който съм виждала. Бипирамида.

— Ще се наложи да минеш без него. Няма как да го вземем.

— А ако заобиколим? — Девойката погледна към него.

— Това означава седмици копаене — при положение, че таванът удържи. Съжалявам, Тиан.

— Жалко — въздъхна тя. — Изглеждаше толкова идеален. — Тиан скочи на земята.

— Отдалеч всички изглеждат идеални.

Джоейн започна да изважда клин изпод една от подпорите.

— Може би ще е по-добре за известно време да ги оставим тук. В случай, че нещо се случи и с този кристал.

— Иризис?

— Или саботьора, ако има разлика.

— Добре. — Миньорът срита клина навътре.

Новият кристал се оказа още по-труден за събуждане. Работата с него също бе по-изтощителна. Може би това се дължеше на факта, че само в рамките на три дни Тиан бе събудила три кристала, а това би изтощило дори най-добрия майстор на източните земи.

Когато приключи, Тиан не побърза веднага да посегне към шлема. Съмнения замъгляваха очакванията ѝ. Заради главоболията се колебаеше дали да използва приспособлението. Към това се прибавяха и тревогите от последните няколко дни.

Занаятчията не спираше да мисли за странния кристал. До този момент не бе чувала за кристали, сияещи със собствена светлина. Чудеше се и за видението си в мината, повторно съзиране на образа, който бе съзряла в съня си. Обикновено кристалните сънища не оставяха ясни спомени, ала тя бе запомнила лицето на младия мъж. Той бе изглеждал толкова отчаян. Споменът за последвалите чувствени сънища я накара да се изчерви.

Не изглупявай. Това бяха само сънища! Тя нахлузи шлема и пристъпи към работа. Опитваше се да проследи всички събития, съпроводили работата на хедрона от момента, в който го бе поставила в контролера му. Не откри нищо, но тогава я споходи брилянтна идея. Ами ако принудеше хедрона да се събуди и разчетеше индуцираната му аура? Този способ налагаше да използва индикатора в опасно приложение, ала Тиан не виждаше друг начин да постигне желаното.

Девойката свали индикатора от врата си, откачи го от веригата и го постави сред огънатите жици така, че да докосва отказалия хедрон. Това ѝ действие бе съпроводено с известно съмнение. Всичко би могло да се случи.

Раздвижила пръсти внимателно, Тиан започна да дири полето. Познатото сияние изникна в ума ѝ. Днес то беше особено силно. Теченията и вихрите бяха придобили тъмнолилав цвят. Тя се настрои към подходящ поток и вложи енергия в индикатора си — точно както бе правила хиляди пъти досега.

Сетне насочи енергийния приток към хедрона, все така допрян до индикатора. Не последва никакво излъчване. Енергията просто изчезваше, като че потъваше обратно в полето.

Това беше необичайно. Дори и отказал хедрон би трябвало да реагира на подобен приток с някакво излъчване. Занаятчията извлече и насочи по-силен приток енергия, но резултатът беше сходен. Хедронът се беше загрял. Това не беше странно, а направо чудато.

Вдишвайки дълбоко, бавно, тя се отпусна. Мускулите ѝ омекнаха. Тиан преустанови умишлените си опити да оглежда полето, а му се остави да я залива.

Картината около нея се измени. Тиан диреше някакъв по-мощен поток. Откри го: въртеж, чиято сила бе излъчвана от синьо-бялата му същина. Занаятчията построи субетерен канал между него и индикатора си и се приготви за предстоящото разтърсване. Подобна процедура криеше опасности. Силата на потока можеше да се окаже по-голяма от максималната, която Тиан бе способна да овладее. Тя остави потока да се приближи към канала. Сега!

Въртежът започна да прелива цветовете си: лилаво, червено, жълто и накрая черно. Болката в главата ѝ рязко се усили, индикаторът заблестя. За момент в кристала се появи излъчване. Тиан запечата образа в съзнанието си, миг по-късно се разнесе някакво пропукване. И поле, и аура изчезнаха.