Йън Ървайн - Геомант

— Можеш ли да определиш точно кой го е сторил?

— В слабото излъчване на неизправния хедрон долових странни следи, но не мога да ги разчета. За тази цел ще ми е необходим много мощен кристал. А може би с помощта на индикатора…

Ги-Хад изпусна дъха си с просъскване. Той отиде до вратата, за да се убеди, че никой не ги подслушва.

— Значи сред нас има шпионин.

— Така изглежда — отвърна Тиан.

— Постарай се да разкриеш самоличността му преди перквизитора.

— Опитвам се, но…

— Без оправдания! — остро каза отговорникът. — С всяка минута гинат войници, лишени от защитата на кланкери. Ако фабриката не изпълни годишния си минимум, ще се озова на фронта. На моята възраст!

— След десет минути работа започва да ме боли глава.

— Тогава си намери помощник. Иризис не ми изглежда особено заета днес.

— Тя вече опита вчера — отвърна занаятчията. — Шлемът ѝ причини силна болка.

— Казва, че си се опитала да я убиеш — каза надзирателят.

— Предупредих я да не го докосва.

— Тогава помоли друг — рече Ги-Хад.

— Никой друг не притежава нужния опит или контрол.

— Все трябва да има подходящ човек. В тази проклета фабрика има хиляда души!

— Бихте ли се обърнали към огняр с молба да изработи огърлица за жена ви? Или към библиотекар с молба да помогне в ковачницата? Няма към кого да се обърна, Ги-Хад.

— Тогава върви при аптекаря, помоли го да ти даде нещо за главоболие и се захващай за работа! Всичко зависи от теб, Тиан.

— Ами шпионинът?

— Грист ще се погрижи за това.

— Веднага се заемам — мрачно произнесе надзирателят и промърмори: — Сякаш си имам малко друга работа.

Ги-Хад написа на Тиан разрешение да се възползва от церовете на аптекаря.

— Ела, надзирателю, предстои ни работа.

И двамата бързо се отдалечиха. Отговорникът се чувстваше като у дома си сред мини и пещи, сред всичко механично, ала тукашната работа бе неразбираема за него. А това не му се нравеше.

Тиан се върна от амбулаторията без мехлема, който не можеше да бъде приготвен веднага. Тя изпи няколко чаши вода, разтри слепоочията си и отиде да нагледа с какво се занимават чираците. Даря се беше съсредоточила над камъка си. Винс и Ру-Дан внимателно затягаха един кристал. Останалите чираци работеха по масите си.

— Къде е Гол? — попита Тиан.

Ру-Дан повдигна очи и каза нещо на Винс, който остана да се занимава с кристала, докато тя се приближи, сваляйки очилата и прахозащитната си маска. Ру-Дан бе ниска и пълничка, с жизнерадостно пухкаво лице, запомнящо се (макар и не загрозено) с кръгъл белег от шарка в крайчеца на устата.

— Простете? — чиракинята приглади кестенявата си коса с ръка, по която блясваше кристален прах.

— Търсех Гол.

— Не съм го виждала от около час.

— А какво правеше той преди това?

Чиракинята замълча, очевидно в нежелание да докара неприятности на хлапето.

— Обзалагам се, че отново е безделничел! — рече Тиан. — Когато го видиш, кажи му, че искам да го видя незабавно .

Ру-Дан кимна.

— Нещо друго трябва ли ви? Винс и аз точно поставяме кристал.

— Не, това е всичко. — Трътлестата девойка понечи да се върне на работното си място, но Тиан я спря с питането: — А да си виждала Иризис?

— Преди малко тя беше в работилницата ви.

Занаятчията бе прободена от неспокойство.

— Благодаря ти.

Няколко часа по-късно Иризис изникна в работилницата на Тиан, носейки малко бурканче.

— Минавах покрай амбулаторията и аптекарят ми заръча да ти дам това — заяви тя с леден тон.

— Благодаря ти.

Етикетът указваше лекарството да бъде втривано в слепоочията на всеки четири часа — или по-често, ако главоболието упорства.

Тиан отстрани капака, потопи пръста си и започна да разтрива смеската върху челото си. Кожата ѝ се загря. Главоболието, бумтяло неспирно през последния час, леко отслабна. Занаятчията остави бурканчето встрани, придърпа жичната сфера и подири с поглед шлема.

Не го видя. Тиан се надигна и се огледа. Нима Иризис е посмяла да го вземе? Дали пък точно тя не е тайнственият шпионин? Не изглеждаше вероятно. Но пък тя можеше да спечели много, като подкопае Тиан. И нямаше какво да губи.

Занаятчията отхвърли тази мисъл — тя несъмнено бе породена от прекомерната работа и недостатъчната храна. Беше се отправила към столовата, когато зърна нещо в ъгъла на работилницата. Шлемът! Беше деформиран, макар и не фатално. Как се беше озовал там? Много добре помнеше, че го е оставила в другия край на масата.