Йън Ървайн - Геомант

Притеснена от тази мисъл, тя затвори очи и отпусна глава на работната маса. Тогава вратата се отвори. Иризис. Последният човек, когото искаше да види.

— Разбрах за контролера ти… — поде Тиан.

Върху лицето на Иризис изникна такава ярост, че Тиан застина.

— Нито дума повече! — просъска русокосата жена.

Тиан сведе поглед към шлема си, опитвайки се да отгатне причината за посещението на Иризис.

— Откри ли решение на проблема? — Неканената гостенка взе един от угасналите хедрони.

— Не, но напредвам. Ами ти?

— Не моите контролери отказват.

— Мислех, че ще си склонна да помогнеш. Все пак става дума за войната — хапливо рече Тиан. Мъничка победа, но пак я накара да се почувства по-добре.

Погледът на Иризис скачаше между сферата и шлема.

— Какво е това? Нова играчка за копелдачетата ти братя и сестри?

Само двадесет години по-рано това не би представлявало обида. В онези дни жените сами избираха дали да се съберат с някой мъж, или да отглеждат децата си сами. Тиан стисна пестници. Съперницата ѝ се изсмя открито.

— Дойде от размножителната палата, там и ще свършиш. То и без това не те бива за друго, освен да лежиш разкрачена.

Тиан стисна зъби и не каза нищо. Знаеше, че мълчанието ѝ ще подразни Иризис повече от каквито и да е думи.

— Е, какво е това? — избухна накрая Иризис.

— Бих си помислила, че човек с толкова много майстори сред предците си би трябвало да разбере от пръв поглед.

— Кажи най-сетне!

— Това е прибор — отвърна Тиан, — който разчита историята на повредените контролери и изяснява причината за отказа.

Очите на Иризис блеснаха.

— Няма да проработи. — Тя взе шлема, огледа го и го постави на главата си, където той застана като палачинка. — Дори не можеш да си го сложиш.

— Моята глава е по-малка.

Иризис придърпа паешките проводници надолу, сетне посегна към сферата, в която все още бе вложен хедронът, който Тиан беше изследвала по-рано. В мига на допира ѝ кристалът в шлема блесна ослепително. Чу се пукот, придружен със съскане. Иризис изпищя, рязко свали шлема от главата си и го хвърли на масата.

— Добре ли си? — Тиан не разбираше случилото се.

Иризис се олюля като пияна. Погледът ѝ също притежаваше сходни характеристики. Пръстите ѝ яростно разтриваха слепоочията. Кожата под кристала се бе зачервила и покрила с мехури. Няколко руси кичура бяха обгорени.

Очите на Иризис си върнаха фокуса. Шамарът ѝ бе нанесен със замах и повали Тиан.

— Гнусна крава, направила си го нарочно. Стой настрана от мен, чу ли?

Тиан се отдръпна, разтривайки бузата си.

Иризис скочи като тласната от пружина. Изглеждаше ужасена — рядка за лицето ѝ мимика. Какво ѝ бе причинил уредът?

— Тази гадория е покварена също като теб, Тиан. Няма да имаш никаква полза от нея.

— Ти не можа да го разбереш — възрази Тиан. Не се въздържа, защото рядко ѝ се удаваше да има последната дума в спор с Иризис. — Може би ти ще бъдеш тази, която ще свърши в размножителната палата.

— Хора като мен не ги изпращат там! — просъска Иризис. Тя бе изключително чувствителна към всички подмятания относно занаятчийските ѝ умения. — Ние си намираме подходящ партньор и живеем сред лукс. Радвай се на фабриката, докато можеш, Тиан. Няма да останеш дълго тук.

На Тиан, чието потекло съдържаше редица горди и независими жени (без отклонението, представлявано от майка ѝ), ѝ се прииска да се нахвърли върху надутата събеседничка и да ѝ издере очите. Но успя да се овладее и само затръшна вратата в лицето ѝ. В рамките на няколко дни вече се беше сдобила с двама врагове. Въпреки недостига на мъже, Тиан не се съмняваше, че Иризис ще успее да се уреди. Такива като нея винаги се уреждаха.

Тези контролери щяха да решат съдбата на Тиан. Ако успееше да узнае причината за повредата им и съумееше да разреши проблема, позицията ѝ щеше да се укрепи. Ако не, беше обречена.

Никога не би се примирила с размножителната палата. Това учреждение служеше не само за пропаганда, но също и като начин за впрягане на жените, по един или друг начин провалени или неуспели да си намерят партньор заради безбройните избити мъже. Цели поколения бяха останали да лежат завинаги на бойното поле.

Сега беше невъзможно да се работи. Докато заключваше вратата си, Тиан зърна Ниш, облегнат на стената край кабинетите. Навярно събираше улики, които да предостави на баща си. Примката около нея се затягаше.

Тиан отиде в стаята си и тъй като беше прекалено потресена, за да се храни или мие, тя хвърли дрехите си в коша, мушна се между хладните чаршафи и се сви на топка. След използването на хедрон винаги я спохождаха фантастични видения, сякаш мислите ѝ оставаха близо до ефира, провеждащ енергийните полета. Тиан се надяваше, че тези ѝ сънища ще ѝ помогнат да избяга от гнетящата я действителност. Никога не бе изпитвала по-силна нужда от тях.