Йън Ървайн - Геомант

На път за работилницата си тя намина през библиотеката, за да погледне Великите сказания. Тези книги, двадесет и девет на брой, представляваха най-въздигнатите моменти от Историите. От всяко дете се очакваше да ги познава. Тукашните копия бяха подвързани в червена кожа, украсена с месинг, и бяха прикачени към лавиците с месингови вериги. Тиан ги разгледа една по една. Всички си бяха на мястото. Липсваше само една — двадесет и третата. Сказанието за огледалото .

Тя отиде при библиотекаря, възрастен мъж с мраморна плешивост, петнисти ръце и вечно воднясали очи.

— Здравей, Гарлис — поздрави Тиан. — Търся едно от Великите сказания.

— Всички са на рафта. — Той не повдигна очи от каталога си.

— Не, една книга липсва. Сказанието за огледалото .

Гарлис рязко повдигна глава, отвори уста и отново я затвори. Приличаше на човек, измъчван от внезапна болка. Влагата в очите му се учести.

— Няма такова Сказание!

— Става дума за двадесет и третото. Трябва да…

— Няма! — просъска той. — И ако продължиш да говориш за това, ще трябва да спомена името ти в доклада за скрутатора.

— Извини ме за безпокойството — рече Тиан и излезе. Значи Джоейн беше прав. Но защо това Сказание е било оттеглено?

Точно на прага на занаятчийското хале Тиан я повикаха в кабинета на Ги-Хад. Отговорникът се беше настанил зад бюрото си. Посрещна подчинената си с мълчание, разтеглило се, докато тя затвори вратата и се настани на стола в отговор на отсечен жест от негова страна.

— Искали сте да ме видите, отговорнико?

Хлътналите му очи приковаха нейните.

— Да, заради това! — Ги-Хад с трясък стовари контролер върху бюрото си.

Тиан се сепна. Това бе контролерът, над който Иризис бе работила в течение на последния месец. Ала устройството бе до такава степен очукано, че поправката му бе невъзможна.

— Как се е случило подобно нещо? — попита Тиан, докато вземаше контролера.

— Иризис обвинява теб — безизразно заяви заводският.

— Мен? — полугласно рече занаятчията. — Защо ми е да правя подобно нещо?

— Може би защото двете с Иризис не се спогаждате? Може би защото я мразиш? Може би защото работиш за врага?

Той бе разперил ръце, създаващ впечатлението, че по-скоро я оставя да избере, отколкото отправя обвинение към нея. Ала Тиан потръпна от страх. Вече въобще не я беше грижа за размножителната палата. В този момент отговорникът притежаваше стряскащо сходство с перквизитора, разпитвал я като дете. А Иризис бе втора братовчедка на Ги-Хад. По тези земи родовите връзки имаха особена тежест.

Трудно ѝ беше да овладее гласа си.

— Не харесвам Иризис, но не я мразя. Просто се опитвам да си върша работата по най-добрия начин, за да дам приноса си.

— Според нощния пазач ти си единствената, която е влизала тази сутрин.

— Нощният пазач прекарва времето си в клюкарстване край пещите. Никога не я виждам на излизане.

— Дневният пазач казва същото. А и контролерът на Иризис е намерен в твоята кабинка.

— Може би някой се опитва да се отърве от мен — отвърна Тиан.

— Иризис ли обвиняваш?

— Не ми се вярва, че тя би унищожила собствения си контролер, дори и за да се отърве от мен. Прекалено много обича работата си.

— Кого тогава? — провикна се Ги-Хад.

— Не зная, отговорнико.

— Съветвам те да се постараеш да откриеш! Когато перквизитор Джал-Ниш научи за това, може да реши да се отбие да ни посети. А той не е доверчив като мен, Тиан, и има склонността бързо да прави заключения. Ако той реши в твой ущърб, нищо казано от мен няма да промени мнението му. Свободна си!

Тиан излезе, сграбчена от черен мраз. Вече бе чувала за новия перквизитор. Ето че се бе сдобила с още една причина за страх: той беше баща на Ниш. Тя бе отхвърлила дребния механик, а той се бе съюзил и спеше с Иризис. Нямаше съмнение чия страна щеше да вземе Джал-Ниш Хлар.

Работата представляваше единствената ѝ утеха, макар че дори тя не предоставяше убежище от неспирните тревожни мисли. Новият кристал не се нуждаеше от предварителна обработка, беше идеален. След като го събуди с индикатора си, Тиан отстрани няколко острини от ръбовете му, преди да модифицира гнездото в шлема си, за да може да напасва формата на новия кристал. Някъде около времето за вечерното хранене тя беше готова и вложи кристала. Той легна идеално в гнездото. Тиан го застопори и се отдръпна, за да огледа работата си. Прекрасна изработка, отлично изпитание и приложение на уменията ѝ. Само че отсъстваше онова удоволствие от успеха, обичайно сподирящо делата ѝ. И отново, докато оставяше инструментите си, занаятчията усети как някой, много далеч, се опитва да я намери.