Йън Ървайн - Геомант

Но ако тя стоеше зад саботажа, трябваше да я разкрие.

Крил-Ниш реши да изпълни дълга си.

— Не ме е грижа! Мразя Тиан, но предпочитам да умра, отколкото да помогна на врага. — Той се постара да изглежда непреклонен.

— Така да бъде. Признавам, че аз отрязах страницата от дневника и я скрих, но го направих заради онова, което тя ми причини.

Ниш бавно си пое дъх. Това не улесняваше нещата.

— А умишлено унищожения контролер?

— Не говори глупости! — Тя неумолимо се втренчи в него.

Изглеждаше, че Иризис казва истината. Но пък Ниш вече знаеше колко умело можеше да лъже тази жена.

— Закълни се!

— Кълна се — поде тя със спокоен глас — в Историята на семейството си, че нямам нищо общо със саботажите.

Крил-Ниш все още не беше убеден, но нямаше друг избор, освен да приеме думата ѝ.

— Тогава чие дело са?

— На Тиан! — скръцна със зъби тя. — Защо отказваш да погледнеш към доказателствата? Нищо от думите ми не изменя фактите. Сам чу пазачите — няма кой друг да бъде.

— Въпреки всичко трябва да кажа на Ги-Хад, че си отрязала страницата.

Иризис реагира като зашлевена. Насочи големите си очи към него. На една от миглите ѝ блестеше сълза. Младата жена неуверено пристъпи напред, повдигайки се на пръсти. Гърдите ѝ трепнаха. Копчетата на блузата ѝ мистериозно се бяха оказали разкопчани. Но Ниш нямаше намерение да се поддава на тъй стара уловка.

— Моля те, Крил-Ниш! — Иризис умоляващо протегна ръце към него.

Той скръсти своите, полагащ отчаяни усилия да овладее тялото си. Почти незабележимо движение с бедра накара панталоните ѝ да се свлекат до глезените. Само колко красиво беше тялото ѝ!

— Нима ще им позволиш да ме убият с такава жестокост? Те ще ме изкормят, ще окачат вътрешностите ми, а с късовете, на които ще ме насекат, ще нахранят мършоядите. — Второ движение я остави напълно гола и беззащитна пред него. — Нима това заслужава подобно нещо? — Всяка от дланите ѝ намери по една гръд.

Ниш се хвърли отгоре ѝ и двамата се съешиха направо на пода. Когато се отпуснаха отмалели, задъхани и изпотени, Иризис отвори очи. Бяха толкова сини.

— Мисля, че открих решението и на двата ни проблема.

— Нима?

— Според теб Тиан невинна ли е, или виновна?

— Не зная — морно рече Крил-Ниш.

— И все пак?

— Предвид доказателствата, склонен съм да мисля за нея като за виновна.

— Тогава ми позволи да я спра. Ако нещо се случи с нея…

Той рязко я избута.

— За какво говориш? По-добре да не е това, за което си мисля.

Въпреки горните си думи Ниш би направил почти всичко, стига да беше гарантирано, че последствията ще му се разминат.

Иризис го придърпа обратно.

— Тя е предала родината си, теб, мен! Погинали са войници, унищожени са кланкери. Аз също зная дълга си, Ниш. Трябва да се отървем от нея за доброто на войната.

Нещата започваха да ускоряват ход прекалено бързо.

— Но… фабриката не може без нея.

— Имаш ли представа колко занаятчии има само в тази провинция?

— Всъщност не.

— Над хиляда! Ако нещо се случи с нея или пък с мен, която и да е от двете ни би могла да бъде заменена още утре.

— Не знаех, че са толкова много — каза Ниш.

— Но е така.

— Отричаш ли, че тя е добра занаятчия? — Самият той очакваше отричане.

— Тиан е много талантлива. И тъй като съм честна с теб, ще ти кажа, че тя е по-добра от мен. Но тя използва тези си таланти срещу нас, Ниш. Тя помага на врага.

— Това не ми харесва.

— Защото я обичаш.

— Не съм влюбен в нея! Но…

— След всичко това, което тя ти наговори онзи ден? Никой истински мъж не би търпял подобно нещо.

Той все още се колебаеше.

— Решавай, Ниш. Ако застанеш на нейната страна, повече никога няма да ме имаш. Е, какво ще бъде?

— Мразя Тиан за това, което ми причини — каза той. — Ако се намерят доказателства срещу нея — истински доказателства — ще ти помогна да я унищожиш.

— И няма да кажеш на Ги-Хад, че аз съм отрязала страницата?

Ниш отново потъна в големите сини очи.

— Не — рече механикът.

Останалата част от деня Крил-Ниш прекара в отчаяни размишления за ситуацията, в която се беше забъркал. Укриването на доказателства беше сериозно престъпление. Ако се окажеше, че е преценил Иризис погрешно, това щеше да докара падението му.

По време на обратния път Тиан размишляваше над забележката на Джоейн, че извадените и застояли кристали стават безполезни. Без да обръща внимание на случващото се около нея, занаятчията събра шепа кристални отломки и ги разхвърля на различни места из фабриката, за да изпита ефектите от подобно излагане. Не ѝ се налагаше да ги крие, тъй като те по нищо не се отличаваха от останалите кварцови късчета.